Госпожа Мафия

Обърна му гръб и остана да лежи с отворени очи, заслушана в дишането му. Не, реши, не можеше да му има доверие. Прекалено много лъжи стояха между тях. Прекалено много лъжи и едно бебе в Бристол.

* * *

Ричард Ашър крачеше напред-назад около бюрото си.

— Да не си се побъркал? — попита.

Тери се усмихна от дивана.

— Предложението е много добро, Ричард. Веднъж в живота се случва.

— Ние сме професионалисти — каза Лорънс Патерсън, който стоеше до вратата и изглеждаше не по-малко разтревожен от Ашър.

— Аз да не съм аматьор? — възрази Тери.

Патерсън се приближи до бюрото.

— Под професионалисти имах предвид, че сме хора с почтени професии. Аз съм адвокат, Ричард е счетоводител. Ние само даваме съвети, не се месим в такива дела.

Тери се усмихна непринудено.

— Виж, това е уникална сделка. Твърда инвестиция. За седмица парите ти се връщат трикратно.

Ашър спря да се разхожда.

— Ама, Тери, това е контрабанда на наркотици, за бога. Хероин.

— Ричард, колко пари съм ти платил през последните десет години? Откъде мислиш, че идват? — Тери стана и посочи с пръст Патерсън. — И ти знаеш много добре откъде идват хонорарите ти. — Тери отиде зад бюрото на Ашър, настани се на кожения стол и вдигна крака. — Да говорим по същество. Това е последната ми сделка. С нея приключвам. Няма да има вече хонорари, няма да има комисиони. Дойната крава вече няма да я има. Давам ви шанс за последна тлъста печалба.

Патерсън и Ашър се спогледаха и Тери прецени, че почти ги е убедил.

— Колко? — попита Ашър.

— Колко имате?

* * *

Веднага щом видя Тери да излиза от сградата, Франк Уелч извади фотоапарата. Фокусира и снима. Тери се запъти към беемвето, Ким Флечър чакаше с работещ двигател.

Уелч мерна нещо да се движи отстрани и се обърна. До прозореца на джипа му стояха Стив Райзър и Роджър Пайк. Пайк му показа среден пръст и се ухили. След това двамата се затичаха към беемвето.

Пайк се качи отпред, а Райзър — отзад, при Тери. Беемвето потегли и Уелч го последва. Отзад се чу гърмеж и той натисна спирачки. Слезе от колата. В задната му гума се беше забила дъска с пирони.

Той изруга и погледна отминаващото беемве. Тери му помаха от задната седалка.

* * *

Тери мина през „Лапландия“, придружен от Пайк и Флечър. Клубът тънеше в полумрак, единствената светлина идваше от кабинета на Джордж Кей.

Астматикът седеше на бюрото си пред няколко купчини банкноти. Вдигна очи, когато чу Тери да влиза.

— Значи все пак ги намери — отбеляза Тери и кимна към парите.

— Мразя да ме заплашват, това мога да ти кажа.

Тери се настани на стола срещу Кей и вдигна крака на бюрото му. Пайк затвори вратата и застана с гръб към нея.

— Какво ще кажеш да ги разиграем на покер, а, Джордж — изсмя се Тери.

Пайк сви ръка като пистолет и насочи двата си пръста към Кей:

— Бум, бум!

Тримата мъже избухнаха в дружен смях.

— Не е забавно, Тери — изскимтя Кей. — Тук има триста бона. Мисля, че имам право да знам какво възнамеряваш да правиш с тях.

— Нали ти казах, Джордж, удар за милиони.

— Бих искал да знам нещо по-подробно. Имам право.

Тери кимна на Флечър.

— Преброй ги, Ким.

Флечър започна да брои парите.

Кей бръкна в чекмеджето си и извади инхалатора. Вдиша дълбоко от него.

— Да не си алергичен към парите, Джордж?

Кей остави апаратчето на бюрото, без да вдига ръка от него.

— За какво са ти парите?

Тери го изгледа хладно.

— Защо те интересува.

Кей си придаде изненадано изражение.

— Това са моите пари. Триста хиляди лири.

Тери свали крака от бюрото и се наведе напред.

— Парите са на клуба, нали? Аз притежавам половината от клуба. Освен това от години ме мамиш.

Кей се облегна назад и разпери ръце.

— Тери, Тери, Тери, не си честен.

Тери се изправи и се опря на бюрото.

— Джордж, Джордж, Джордж, не ми пука кое смяташ за честно и кое не.

Кей вдигна инхалатора с трепереща ръка и го лапна като биберон.

— Казват, че астмата се причинявала от стреса — отбеляза Тери.

Кей кимна.

— От дете я имам.

Тери се изправи и го погледна презрително.

— Дебел, грозен астматик. Сигурно детството ти не е било леко.

Кей го изгледа обидено, питаше се защо Тери се държи толкова враждебно.

Флечър приключи с броенето.

— Всичко е точно, Тери.

Той кимна и Флечър прибра парите в найлонова чанта.

— Радвам се, че не се опита да ме излъжеш, Джордж.

Кей го изгледа обидено.

— Тери…

Тери го прекъсна нетърпеливо.

— Знам, че си снасял информация на Ракел, Джордж.

Кей се стъписа. Изпусна инхалатора.

Тери се наведе и го стисна за китките, притисна ги върху бюрото.

— Знам, че си му казал за сделката с канабиса — продължи с равномерен глас той. — Знам, че си платил да ме убият в банята на затвора. Всичко знам.

Кей отвори беззвучно уста.

— Време е за разплата.

Кей опита да се освободи, но Тери беше твърде силен за него. Флечър пристъпи напред и хвана дебелака за косата. За негова най-голяма изненада тя остана в ръцете му. Флечър загледа перуката с отворена от почуда уста. Тери се ухили и пусна Кей. Пайк избухна в смях и Кей смутено закри плешивината си с ръце. Флечър размаха перуката над главата му. Кей започна да хихика нервно и четиримата мъже избухнаха в дружен смях.

Тери поклати глава.

— Хубав номер, Джордж.