Госпожа Мафия

— Уплаших се до смърт.

Поскович я вдигна и я прегърна толкова силно, сякаш искаше да й счупи ребрата.

Макинли седна и разкопча якето си. Огледа изкуствената кръв по ризата си и се усмихна на Сам. Тя му отвърна с усмивка. Той се изправи и я прегърна.

— Ти си истинска звезда, Анди — похвали го тя.

Поскович извика на хората си да взимат наркотиците и да ги натоварят на колата си.

— Внимавай, Зоран — предупреди го Сам. — Тери не е глупав. Бързо ще се досети и ще потърси отмъщение.

— Няма да има време, трябва да се крие от Донован — отвърна Поскович и махна към куфарите. — Освен ако не си решила да му върнеш парите.

— Това е последното, което ще ми дойде наум. Ще ми помогнете ли за куфарите? А, трябва да взема и нещо от багажника на сааба.

* * *

Тери гледаше през задното стъкло.

— Преследват ли ни, шефе? — попита Флечър.

Той превключи скоростите и отново натисна газта.

Тери поклати глава:

— Не.

— Слава богу — намеси се Райзър. — Бяха въоръжени до зъби.

— Да, така е — съгласи се разсеяно Тери.

— Имаме късмет — отбеляза Пайк. — Дяволски късмет. Пропуснаха ме на сантиметри.

— Да, но все пак те пропуснаха, нали? Никой не пострада.

— Пръснаха задното стъкло — напомни Райзър и погледна плахо в огледалото.

— Да, но всички сме добре — повтори Тери. — Освен Сам и Макинли. — Той се намръщи, тръсна глава. — Нещо не е наред. Спри колата.

— Какво? — не повярва на ушите си Флечър и се извърна.

— Спри колата!

Флечър натисна спирачки.

— Какво има? — попита Пайк.

Тери потърка брадичката си.

— Не знам.

Намръщи се и отново премисли всичко, което се беше случило във фабриката. Рязаната пушка. Пистолетите. Заплахите. Реакцията на Макинли. Изстрелът. Поведението на Сам. Кръвта по пръстите й. Изражението й, преди да се хвърли върху убиеца. Прострелването й…

— Застреляха само Макинли и Сам — каза Тери, — но никой от тях не беше въоръжен. Нито някой от нас. Не може да не са забелязали, че не се съпротивляваме… — Той поклати глава. — Няма логика.

— Шефе, можеше да ни убият — настоя Райзър.

— Не мисля. — Тери потупа Флечър по рамото. — Назад към фабриката, Ким.

— Не съм сигурен, че идеята е добра, шефе.

— Прави каквото ти казвам, по дяволите!

Флечър се изчерви, направи обратен завой и потегли към фабриката. Тери се загледа с безизразно лице през прозореца.

— Сигурен ли си, че трябва да го правим, шефе? — обади се Пайк. — Може още да са там.

Тери го изгледа хладно и Пайк бързо сведе очи.

Спряха пред фабриката.

— Вие чакайте тук — нареди Тери и отвори вратата на беемвето.

— Да дойдем с теб, шефе — настоя Флечър. — Може още да са вътре.

Тери поклати глава.

— Няма нужда.

Той отиде бавно към фабриката. Халето бе празно. Той се приближи до мястото, където бяха застреляни Сам и Макинли. Нямаше кръв, но в праха, където бяха лежали, се виждаха следи.

— О, Сам — прошепна Тери.

Върху масата бе поставен малък телевизор. Тери се приближи и забеляза, че е с вградено видео и вътре е пъхната касета. „Пусни ме“ — пишеше от едната страна.

Тери прокара ръка през косата си и погледна към тавана на фабриката. На гредите бяха кацнали няколко гълъба и гукаха тихо.

— Сам, Сам, Сам — прошепна Тери.

Вкара касетата и натисна копчето.

На екрана се появи Сам. Усмихната, гримирана, с лека синя блуза и тънка златна верижка с кръстче.

— Здравей, Тери, как е?

Тя замълча за малко, Тери скръсти ръце и поклати глава.

— Знам, че в момента вероятно не си особено радостен — продължи тя, — но повярвай ми, след някой и друг месец и ти ще видиш смешната страна на случилото се.

Тя отново направи пауза, сякаш да даде време на Тери да реагира. Той просто се усмихна и продължи да клати удивено глава.

— Двайсет и няколко години твоя жена и майка на децата ти. Дължиш ми го, Тери Грийн. Имам право на малко почивка в някоя слънчева страна, така че точно това смятам да направя. Заминавам с Лора и Триша за Испания. Няма да се крия, знам, че можеш да ме намериш, но ако някой ден се появиш на прага ми, по-добре да е с усмивка и букет цветя. Имам предостатъчно доказателства, за да те тикна зад решетките за цял живот. И всичко е в сейф, така че, умната.

Тя погледна в камерата и се усмихна тъжно.

— Не трябваше да ме лъжеш, Тери. Не го прави повече.

Екранът прищрака и потъмня. Тери погледа телевизора още няколко секунди, след това избухна в смях. Вдигна глава и се закикоти гръмко; гълъбите над главата му се разлетяха уплашено.

* * *

Таксито спря пред голямата вила на върха на едно възвишение на морския бряг. Блаки слезе и се протегна. Потупа покрива на таксито:

— Изчакай.

Шофьорът кимна енергично и се ухили, показвайки дупката от двата си липсващи предни зъба.

Блаки отиде до масивните железни порти. Не бяха заключени и той тръгна пеша по дългата алея към къщата. Заобиколи вилата, придържайки се до стената. От другата страна се чуваха смях и плискане на вода.

Той зави зад ъгъла и се закова на място. Пред него стоеше едър мъжага. Мъжага с усмивка на уста и весели очи.

— Самият главен инспектор Блаксток — отбеляза Макинли. — От плът и кръв.

— Къде е тя? — попита Блаки.

Макинли кимна назад.

— При басейна.

Блаки кимна и се запъти натам. Макинли го последва.