Госпожа Мафия

Сам опита да прегледа раната на главата му, но той я отблъсна.

— Какво е станало? — попита тя.

— Ударих си главата, като слизах от колата.

— Трябва да ти сложа нещо.

Тя отвори един шкаф и извади шишенце йод и пакет памук. Намаза раните му с дезинфекциращата течност.

Тери присви очи.

— За бога, Сам, не съм дете.

— Да, и си малко старичък да се биеш по улиците.

— Нали ти казах, че се ударих по невнимание.

— Да, много неща ми казваш.

Тери се обърна и я погледна.

— Какво означава това?

Сам го накара да се извърти и продължи да му маже раните.

— Мирувай.

— Жена ми се прави на чичо доктор.

— Къде беше тази нощ?

— В клуба. По работа.

Сам привърши с раните и прибра лекарството и памука. Наля мляко в чашата си и си сипа лъжица какао.

— Джонатан е напуснал Лора — обяви тя.

— Чудесно.

— Нещо повече. Напуснал е страната. Обадил й се от Торонто. Канада.

— Да, знам къде е Торонто.

Сам седна на стола срещу Тери.

— Да не си му направил нещо?

Тери се намръщи.

— Какво например?

— Знаеш какво. Да не си го бил?

Той замълча.

— Отговори ми, Тери.

— Какво очакваш да кажа?

— Истината. Направил ли си нещо на Джонатан?

Тери я погледна в очите и остави бирата си.

— Поприказвахме малко — призна. — Нищо повече.

— Какво му каза?

— Казах му, че ако още веднъж докосне Лора, ще си има работа с мен. Мисля, че ме е разбрал правилно. — Той отпи от бутилката и избърса устни. — Няма повече да я тормози.

Сам отпи глътка какао.

— Лора твърди, че звучал уплашено. Поискал развод, щял да й остави къщата и всичко останало.

— Малка цена за онова, което й причини.

— Да, но защо ще бяга от страната? Ти ли си го накарал, Тери?

— Стига глупости. Пък и в края на краищата така е по-добре за нея.

— Кажи ми истината, Тери. Направи ли му нещо?

Тери поклати глава.

— Не, скъпа. Поговорихме, това е всичко. Честен кръст.

Сам стана.

— Ще си лягам — обяви тя.

Изплакна чашата си на мивката.

— Идвам след минутка — каза Тери.

— Както искаш.

Той я изпрати с поглед, след това си взе втора бира.

* * *

Когато Тери излезе от къщата на следващата сутрин, Флечър и Пайк го чакаха отпред. И двамата изглеждаха засрамени.

— Благодаря за помощта снощи, момчета.

— Извинявай, Тери — измънка Флечър.

— Изненадаха ни, шефе.

— Да, и бяха подготвени.

— Направиха ли ти нещо? — попита Пайк.

Тери се качи отзад в беемвето.

— По-добре да забравим случилото се, момчета.

Мобифонът му иззвъня. Пайк и Флечър се настаниха на местата си. Тери изръмжа в телефона и затвори.

— Плановете се променят, момчета — обяви той. — Отиваме в Бристол.

През цялото пътуване на запад Тери не проговори. Пайк и Флечър постоянно се споглеждаха, чудеха се дали не трябва те да започнат разговор, но им стана ясно, че на Тери не му е до приказки. По някое време Пайк посегна към радиото, но Флечър поклати глава.

Когато пристигнаха пред дома на Алиша, Тери нареди на хората си да го изчакат в колата. Отиде на входа и позвъни.

Алиша отвори. Носеше тясна рокля с изрязано деколте.

— Тери!

— Не се прави на изненадана. Нали ти ми се обади. Сега ще ме пуснеш ли вътре, или ще стърчим тук.

Щом влязоха в антрето, Алиша прегърна Тери и го целуна страстно по устата. Бебето заплака в хола и Тери отблъсна любовницата си.

— Бебето плаче.

— Цял ден реве. Нищо й няма.

Алиша застана на колене и започна да разкопчава панталоните му.

— Алиша… Хайде, стига.

Тя започна да го гали и той затаи дъх.

— Кучка — прошепна и я погали по косата.

Тя погледна нагоре и се усмихна.

— Твоята кучка. Аз съм твоята кучка.

Тери я накара да се изправи и разкопча роклята й. Тя не носеше бельо и се усмихна, като видя изненаданото му изражение.

— Чаках те — каза. Взе ръката му и я допря между краката си. — Виж колко съм влажна.

Тери я притисна до стената и тя обви крака около кръста му.

— Да — прошепна в ухото му. — Да, Тери. Хайде.

Тери проникна в нея и тя изкрещя името му.

— Горе — изстена. — Качи ме на горния етаж.

Той я вдигна, качи я горе и двамата се любиха в двойното легло.

След това се отпусна до нея и загледа тавана. Бебето продължаваше да плаче.

— Защо страниш от мен, Тери?

— Алиша… — изръмжа той; последното, което му трябваше сега, бе скандал с любовницата му.

— Много си зает, а?

— Не е това. Нали ти казах. Ако ченгетата ме видят с теб…

— Знам, знам. Но от месеци не сме се виждали.

— Стига, Алиша.

Тя прокара ръка по гърдите и слабините му, след това надолу по бедрата му. Той се усмихна и тя продължи да го гали.

— Жена ти идва — изтърси тя.

Тери застина.

— Какво?

— Жена ти. Затова исках да те видя. Тя беше тук.

Тери се изправи рязко.

— Защо, по дяволите, не ми каза?

— Нали точно това правя?

— Защо не ми го каза по телефона?

— Защото нямаше да дойдеш. Нали?

Тери стана и започна да се облича.

— Виждаш ли?

— Какво „виждаш ли“? — попита Тери, докато закопчаваше ризата си.

— Още я обичаш, нали?

— Не бъди глупачка. Какво искаше?

— Какво те интересува какво е искала?

Тери я изгледа и тя поклати тъжно глава.

— Не знам какво искаше — отвърна Алиша. — Не стоя и една минута. Влезе насила, видя Роузи, изгледа ме, сякаш искаше да ме изпепели с поглед, и избяга.

— Видяла е детето, така ли?

— Нали ти казах вече.

Тери изруга.

— Сама ли беше?