Госпожа Мафия

Пайк извади мобифона си и набра.

— Ким? Да, на позиция ли си? Чудесно. В пет сме при теб.

Той затвори и показа палец на Тери.

Тери се усмихна.

Продължиха по магистралата, придържайки се към ограниченията. Стигнаха под един надлез. Ръсел спря, а Тери и Пайк слязоха и се покачиха по страничния насип. Изчакаха отгоре и помахаха на Франк Уелч, докато минаваше.

— Педал! — изкрещя Тери.

Уелч ги погледна, но не можеше да направи нищо в натовареното движение.

Ръсел продължи напред, а Тери и Пайк се покачиха на горното шосе. Ким Флечър ги чакаше в един джип „Тойота“. Те се качиха и потеглиха.

— Взе ли го, Ким? — попита Тери.

Флечър бръкна в жабката и извади един револвер. Пайк го взе и го подаде на Тери.

— Хубав е — каза той и провери изправността на барабана.

„Лапландия“ беше пред затваряне. Две блондинки правеха вяли опити да забавляват група костюмирани бизнесмени, но те все по-често поглеждаха часовниците си и бързаха да допият питиетата си.

Тери влезе заедно с Флечър и Пайк.

Джордж Кей седеше сам на една маса с полупразна бутилка шампанско пред себе си. Той се намръщи при вида на Тери, после стана и го посрещна с протегнати ръце.

— Тери, да се беше обадил. Момичетата вече си тръгнаха.

Тери се здрависа с Кей и го потупа по гърба.

— Просто минавах и реших да се отбия, Джордж.

— Винаги се радвам да те видя, Тери. Знаеш го. Бутилка шампанско?

— Да. Защо не? — Тери се настани на масата на Кей и даде знак на Флечър и Пайк да седнат. — Та как върви работата?

— Днес е малко празно, но нали е средата на седмицата. В петък няма да можеш да се разминеш. — Кей махна на една сервитьорка и раздвижи нямо устни, за да поръча шампанско. — Сам не е ли с теб?

Тери поклати глава.

— Днес съм свободен мъж.

Блондинките бяха забелязали Тери и сега усилено развяваха коси и се увиваха около два сребристи стълба, но той не им обръщаше внимание.

— Знаеш ли какво ми дойде наум, Джордж — продължи той. — Да поиграем на покер. Не съм играл комар от години. Имаш ли карти?

Кей го изгледа объркано.

— Карти ли? — Той извади инхалатора и вдиша от него. — Сигурно има някое тесте в офиса.

— Иди ги вземи, става ли? А, и можеш да затваряш, отпрати всички. Тази вечер искам да лудувам.

Той погледна Пайк и Флечър и двамата се ухилиха и закимаха. Сервитьорката се приближи с бутилка шампанско в кофичка с лед и четири чаши. Кей се намръщи при вида на бутилката.

— Не това „Мое“. Донеси истинско шампанско.

След два часа и след като бяха изпили три бутилки „Кристал“, четиримата мъже седяха сами в клуба около купчина банкноти. Кей спечели залагането и със самодоволна усмивка придърпа парите към себе си.

— По дяволите, Джордж — възкликна Пайк. — За трети пореден път печелиш.

— Да, днес си късметлия, Джордж — съгласи се Тери. — Де да имах и аз такъв късмет.

— Е, такива карти ми се падат — отбеляза скромно Кей и отвори нова бутилка, докато Флечър раздаваше.

— Да, ангелът ти пазител бди над теб — добави Тери. — Искаш ли да го поставим на малко изпитание?

Кей се намръщи, започна да пълни чашите с шампанско. Тери бръкна в джоба си и извади револвера. Ръката на Кей затрепери и по масата се разплиска шампанско.

— По-внимателно, Джордж.

— По дяволите, Тери!

— Какво, за пръв път ли виждаш револвер?

— Ако ченгетата ни пипнат… мамка му, разрешителното ми, клуба…

Кей върна бутилката в кофичката с леда с трепереща ръка.

— Спокойно бе, Джордж. — Тери погали цевта на револвера. — Защо ще идват точно сега? Да не заработваш допълнително и за тях?

Пайк и Флечър се изсмяха, но Кей изглеждаше смутен. Той се отпусна на стола си и започна да бърше лице с голяма бяла кърпичка, гледаше револвера с широко отворени очи.

— Какво ще правиш с това? — попита.

Тери се ухили по-широко.

— А, сега ще измислим…

Кей вдиша отново от инхалатора.

Тери отвори барабана и погледна през цевта.

— „Смит и Уесън“, трийсет и осми калибър — обяви. — Няма равен. Пистолетите може да са лъскави, но плюят гилзи наляво и надясно.

Тери изтръска патроните от барабана и те изтракаха върху масата.

Кей ги загледа втренчено. Хвана инхалатора с две ръце, гърдите му се свиха спазматично.

— Сума ти нещастници са свършили в затвора, защото са забравили да изтрият отпечатъците си от гилзите.

Тери сложи един патрон в цилиндъра и го затвори.

— Помниш ли оня филм, Джордж? За Виетнам?

Кей преглътна тежко:

— „Апокалипсис сега“ ли?

Тери поклати глава.

— Не бе, този беше с Марлон Брандо. Имам предвид онзи с Де Ниро. В който играят на руска рулетка. И Кристофър Уокър играеше.

Тери завъртя цилиндъра.

Пайк подсмръкна.

— „Ловец на елени“, не се ли казваше така?

Тери кимна одобрително.

— Да, същият. „Ловец на елени“. Велик филм.

Той остави револвера на масата и го завъртя. Оръжието постепенно забави ход, после спря с дуло, насочено към Тери. Той се усмихна равнодушно:

— Виждаш ли, днес явно не ми е ден.

Той вдигна бавно револвера и го насочи към слепоочието си.

— Тери! — изкрещя Кей.

Тери присви очи и натисна спусъка. Револверът изщрака.

— Боже мили! — възкликна Кей.

— Може би късметът ще се обърне, как смяташ, Джордж?

Тери постави отново револвера на масата и го завъртя.