Госпожа Мафия

Тя поклати глава, не можеше да повярва на очите си. Цялата абсурдност на положението я накара да занемее.

— Мисля, че трябва да си вървите — каза Алиша.

Сам се обърна и избяга от стаята. Едва успя да напипа бравата и изскочи задъхана от къщата. Чувстваше се, сякаш са я ударили в гърдите, всяко вдишване й струваше усилия. Сърцето й туптеше лудо и тя едва се държеше на крака.

Сам вдигна ръка, за да запази равновесие. Вратата се затръшна зад гърба й, но тя не разбра дали е от вятъра, или Алиша е излязла, за да затвори. Не я интересуваше. Искаше да избяга оттук. От това дете, от тези снимки и от всичко, което означаваха. Тя си пое дълбоко въздух, за да се успокои, и бавно тръгна по алеята покрай спортната кола на Алиша.

Макинли не беше помръднал; продължаваше да гледа втренчено напред.

Сам отвори задната врата и се отпусна на седалката.

— Карай.

— Накъде — попита той.

Погледна я в огледалото, но бързо отмести очи, щом забеляза, че тя го наблюдава.

— Просто карай — изсъска тя.

Отвори чантичката си и извади цигара.

Макинли потегли бавно, от време на време поглеждаше в огледалото. Минаха покрай една детска площадка.

— Спри тук — нареди Сам.

Тя слезе, олюлявайки се, от колата и се запъти към една зелена площ с люлки. От очите й рукнаха сълзи. Тери я беше излъгал. Всичко бе лъжа. Всичко. Беше й казвал онова, което тя искаше да чуе, беше я използвал, мамил. И тя му бе повярвала. Беше се проявила като пълна глупачка. Непростимо глупава.

Чу звук от отваряне и затваряне на врата на кола и се обърна. Макинли вървеше към нея по тревата.

— Госпожо Грийн…

Сам се извърна и му зашлеви шамар. Макинли не помръдна и тя пак го удари. И пак.

— Съжалявам — извини се той.

— Мръсник!

Тя му обърна гръб, по бузите й рукнаха нови сълзи. Сам не направи опит да ги избърше. Дръпна силно от цигарата си и потрепери.

— Как можа? — промълви. — Знаел си през цялото време. От самото начало. Той го е направил, нали? Тери го е убил. Застрелял го е точно както твърди полицията.

Тя го погледна и Макинли кимна.

Тя отново му обърна гръб.

— Как е станало?

— Не съм бил там, госпожо Грийн.

Сам въздъхна.

— Наистина, госпожо Грийн. Знам само каквото ми е казал Тери. Било при самозащита.

— Бил е застрелян два пъти. В гърдите и в главата.

— Казвам само каквото знам от Тери. Сноу го изнудвал. Искал много пари. Когато Тери се обърнал да му плати, той извадил пистолет.

— Да му плати ли? Заради нея ли? Жената на Сноу?

— Бившата му жена. Сноу твърдял, че Тери му е задължен. Че му откраднал жената и трябвало да плати. — Макинли застана до Сам. — Било е при самозащита, но кой щеше да му повярва? Ракел го дебнеше, ченгетата нямаше да го изслушат дори.

— Затова му помогна, така ли?

— Тери ми даде пистолета. Аз се отървах от него. Хвърлих го в канала.

— И след това Тери дойде при мен, за да му осигуря алиби.

Макинли кимна.

— И си платил на Шон Кели. Накарал си го да признае за убийството.

— Кели има рак. Прие веднага парите. Ашър и Патерсън дадоха на жена му десет хиляди. Кели пое цялата вина.

— И на жената на Сноу ли са платили?

Макинли кимна.

— Значи всички сте знаели. Ти, Ашър, Патерсън. Знаели сте, че Алиша Сноу е любовница на Тери и той е убил бившия й съпруг.

— Било е при самозащита, госпожо Грийн.

— Така твърдиш ти. — Цигарата на Сам изгоря до филтъра, тя извади друга и я запали от фаса. — Мръсници. Сигурно ме мислите за тъпа крава.

— Не, госпожо Грийн. Не е вярно.

— Мръсници — повтори тя.

Тя се отдалечи от пързалките към една дървена катерушка. Седна, издиша облак дим и изгледа на кръв Макинли.

— Това не е всичко, нали?

Макинли не каза нищо, остана неподвижно, със скръстени ръце.

— Тери знаеше за Морисън, нали? Знаеше, че го е видял и ще свидетелства срещу него. Но не е могъл да го отстрани, докато Морисън е бил под полицейска охрана. Не е било възможно преди делото. Нали така?

Макинли кимна.

— След това обаче, след делото, след като Тери влезе в затвора, Морисън беше по-лесна плячка. — Тя поклати тъжно глава. — Използва ме, за да намеря Морисън, нали?

Макинли не отговори, но по изражението му Сам разбра, че е права.

— Толкова бях глупава. Защо не се досетих? Защо не разбрах, че ме използва?

Тя смукна от цигарата и издиша бавно.

— Ти ли го уби — попита накрая. — Ти ли уби Морисън?

— Не, госпожо Грийн. Не съм го убил аз.

— Знаеш обаче кой го е направил, нали?

Макинли стисна зъби и кимна:

— Пайк и Ръсел.

— Убили са го така, че да прилича на самоубийство.

Макинли кимна.

— Ти им каза къде да намерят Морисън, нали?

Макинли не отговори.

— Нали? — изкрещя Сам, гласът й отекна на празната площадка.

— Госпожо Грийн… — Макинли поклати тъжно глава. — Съжалявам.

— Съжаляваш? — Сам поднесе цигарата към устата си с трепереща ръка. — Ти ли съжаляваш?

Ръсел погледна в огледалото.

— Още е зад нас. През три коли — обяви той.

Тери се изсмя високо от задната седалка на беемвето.

— Какво му става на Ракел? Да не си въобразява, че като пусне две коли между нас, ще стане невидим?

— Така ги учат в академията за дървени глави — вметна Пайк, който седеше до шофьора.

Тери се облегна назад.

— Ще действаме по план Б тогава.

Тримата се изсмяха.