Госпожа Мафия

Сам кимна. Това все още беше солидна сума. Поне щяха да закърпят финансовото си положение за известно време.

Тери се приближи и протегна ръце.

— Тери! — запротестира тя.

— Хайде. — Той я накара да легне върху банкнотите. — Колко пъти ти се случва да правиш любов върху половин милион лири?

Тя се изсмя.

Тери я погледна сериозно.

— Нямаше да успея без теб, Сам.

Тя го погледна в очите, протегна ръце. Целунаха се, първо плахо, после с нарастваща страст. Сам се извъртя, започна да го съблича, докато той сваляше дрехите й.

По-късно двамата останаха да лежат върху парите. Сам нежно го погали по гърдите.

— Сериозно ли го мислеше? — попита.

— Напълно.

— Значи това е краят. Ще започнеш легален бизнес, нали?

Тери изръмжа:

— Господи, все такива моменти избираш.

— Какво имаш предвид?

— Знаеш какво. Изстискваш ми всички сокове и пак започваш: „Кога ще се пенсионираш?“

— Не е така. Просто искам да знам върху какво стоя.

Тери прокара пръсти по гърба й.

— В момента лежиш, скъпа.

Сам се усмихна хладно.

— Не е смешно, Тери.

Той обгърна гърдите й с ръце и опита да я целуне. Тя извърна глава.

— Тери…

— Да, така се казвам…

Той я целуна и този път тя не се извърна. Прокара ръка между краката й и тя изстена тихо. Той легна върху нея и тя тъкмо разтваряше крака, когато отстрани на леглото се чу звън.

Тери изруга и заопипва пода за мобифона си.

Сам опита да го спре.

— Остави.

— Може да е важно, скъпа.

— Това е по-важно.

Той я целуна, вдигна телефона и смъкна крака от леглото.

— Да? — Послуша няколко секунди. — Идвам веднага. Да.

Затвори и се усмихна виновно на Сам.

— Трябва да тръгвам, любов моя.

— Тери, искам да поговорим.

Той се усмихна и разроши косата й.

— Преди малко правихме нещо по-добро.

— Трябва да обсъдим някои неща.

Тери стана и започна да се облича.

— Добре, само че не сега. Имам работа.

— Планини за изкачване — имитира го подигравателно тя.

— По-късно. Обещавам.

Тери се облече, целуна я по бузата и излезе.

— Пази парите — извика, преди да затвори вратата.

* * *

Тери пристигна в паркинга на ръгбиклуба и спря до колата на Ким Флечър. Флечър седеше зад волана, до него беше Роджър Пайк. Тери слезе и се приближи. На паркинга имаше само още една кола — червено порше.

— Само той е вътре — съобщи Флечър. — През тази врата, след това първата вляво.

Тери кимна и протегна ръка. Флечър бръкна в джоба си и извади пистолет.

— Сигурен ли си, шефе? — попита.

Тери взе пистолета.

— Чакайте тук — нареди. — Няма да се бавя.

Флечър се спогледа с другаря си.

— Наистина ли не искаш да дойдем? — попита Пайк.

Тери провери механизма на пистолета.

— Да не би да мислите, че не мога да се справя сам, а, момчета?

— Не е това, шефе — отвърна Флечър. — Просто не искаме да пропуснем веселбата.

Тери поклати глава и прибра пистолета в джоба си.

— Това е само моя работа.

Той се запъти към входа на залата за бодибилдинг на спортния клуб.

Джонатан Никълс лежеше по гръб на лежанката за вдигане на тежести и не го видя, когато влизаше.

— Изразходваш излишната енергия, а? — заговори Тери. — Сега нямаш върху кого да си изкарваш яда.

Никълс застина с тежестите върху гърдите.

— Тери… аз… тя падна… — започна да заеква.

— О, нещастен случай, а? — Тери се наведе и вдигна една тежест от два килограма. — Навсякъде стават такива неща, нали?

Тери хвърли тежестта върху Никълс и го удари по гърдите.

— За бога! — извика банковият чиновник. Скочи на крака, хвърли тежестите на пода и започна да разтрива гърдите си. — Можеше да ми счупиш ребрата.

Носеше фланелка за ръгби и широки черни шорти. Тери опря пръст във фланелката му.

— Малко за обратни ми се вижда тази игра, ръгбито. Цялото това докосване, хващане, навиране на главата между краката на други мъже. — Той отново заби пръст в гърдите на Никълс, достатъчно силно, за да го накара да отстъпи. — Малко подозрително ми се вижда. Виж, футболът, това е мъжка игра. Но в края на краищата ти никога не си бил истински мъж, нали?

Никълс замахна, но Тери се отдръпна и избегна удара. Ухили се.

— И това ли беше нещастен случай? Май не оцених правилно този съвсем безобиден жест на привързаност.

Той зашлеви шамар на Никълс.

Никълс изръмжа и замахна отново, но Тери блокира ръката му и го удари два пъти в слънчевия сплит. Никълс се наведе, едва си пое дъх. Тери го удари с все сила с лакът в лицето. Никълс залитна назад, от счупения му нос рукна кръв.

— Така е по-различно, а? — продължи Тери. — Когато противникът може да се отбранява.

Никълс избърса разкървавената си уста.

— Съжалявам — промълви.

— Не, не съжаляваш. Още не.

Тери удари Никълс в лицето и той се спъна в едни тежести и падна назад. Тери започна да го рита с все сила в бъбреците. Никълс се сви на топка, но така гърбът му стана още по-уязвим и Тери продължи да го рита с още по-голяма злоба.

Никълс се извъртя, опита да защити гърба си. Тери скочи върху него, притисна ръцете му с колене и започна да го налага с юмруци, докато лицето на зет му не заприлича на кървава пихтия. Тери спря и погледна Никълс. Очите на банковия чиновник бяха подути, полузатворени. Той се закашля, изплю кръв и от устата му изпаднаха два зъба.