Госпожа Мафия

Тери отиде при кабинета в дъното на склада и отвори вратата с ритник. Пребърка чекмеджетата на бюрото, намери пачка банкноти от по двайсет лири и ги прибра в джоба си.

Когато се върна в склада, Флечър вече бе изпразнил двете туби и вътре миришеше силно на бензин.

— Добре — каза Тери. — Всички вън.

Върнаха се по колите. Елис се наведе през прозореца на беемвето и подаде един мобифон на Тери.

— Само натисни копчето за набиране — каза със самодоволна усмивка.

Когато беемвето се отдалечи на известно разстояние от склада, Тери натисна копчето. Телефонът вътре иззвъня, след това се чу глух трясък. Почти веднага последва мощна експлозия, която отнесе покрива на склада и строши прозорците.

Райзър, Пайк и Ръсел залегнаха инстинктивно, Тери дори не мигна. Изсмя се гръмко и удари с все сила Райзър по гърба:

— Нека разберат кой е Тери Грийн. Хайде да пийнем по нещо.

Той изхвърли мобифона през прозореца на беемвето.

* * *

Сам отвори сънливо очи.

— Тери? Ти ли си?

Никой не отговори. Тя се обърна и забеляза, че вратата е отворена. Не помнеше дали Тери я е затворил на излизане. Присви очи и погледна будилника. Наближаваше четири.

— Проклет да си, Тери — промърмори тя и затвори очи.

Чу някакво шумолене и се сепна.

— Тери?

Никакъв отговор. Тя седна в леглото.

— Триш?

До прозореца се виждаше тъмен силует и Сам отвори широко очи, опитвайки да нагоди зрението си към мрака. Мъжът се приближи и тя пак си помисли, че може да е Тери и да й върти някакви номера. Бързо обаче позна натрапника. Беше Люк Сноу, с дълго черно кожено яке, изтъркани на коленете кафяви панталони и безформена кожена шапка, под която се показваха плитчиците му като нишките на разръфано старо въже. Държеше рязана пушка.

— Къде е? — изсъска той и насочи пушката към Сам.

— Няма го — отвърна тя и се загърна по-плътно с юргана.

— Виждам. Къде е отишъл?

Люк се потеше и се оглеждаше нервно, сякаш очакваше Тери да се появи всеки момент. Размахваше пушката наляво–надясно, без да сваля пръст от спусъка.

— Де да знаех — отвърна Сам.

Сноу я погледна изпитателно. Вдигна пушката и се прицели в гърдите й.

— Ти си му жена, нали? — изръмжа.

Сам не отговори. Опита да преглътне, но устата й беше пресъхнала и тя едва не се задави. Вдигна ръка към устните си, но усети колко трепери и бързо я свали и стисна юргана.

Сноу пристъпи към нея.

— Кога ще се върне? — прошепна.

Сам погледна двете цеви. Изглеждаха толкова големи, че можеха да я погълнат. Не смееше да си помисли какви поражения може да причини това оръжие от толкова малко разстояние, сърцето й затуптя лудо, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Тя си пое дълбоко въздух и опита да се успокои.

— Не знам дали изобщо ще се връща — отговори; забеляза недоверчивото изражение на младежа и добави: — Наистина, дори аз не знам дали е решил да остане с мен. Казва, че ще се върне, но…

— Не ме интересуват семейните ви проблеми — прекъсна я Сноу.

Пристъпи към нея и вдигна пушката, сякаш се канеше да я удари с приклада; Сам вдигна ръце, за да се защити.

— Не ме лъжи — предупреди. — Ако ме излъжеш, ще ти пръсна черепа, кълна се.

— Не лъжа — увери го с треперещ глас Сам. — Защо да лъжа? Сам виждаш, че го няма.

Сноу отново насочи пушката към нея.

— Да, виждам, че го няма. За последен път те питам, кога ще се върне?

По лицето му се стичаше пот и той избърса челото си с ръкав.

— Не знам. Виж, ти си братът на Престън Сноу, нали? Люк Сноу?

Сноу приближи рязко пушката към нея и изсъска:

— Млъквай!

— Заради брат си си дошъл, нали? Нали не искаш да убиеш мен, а, Люк?

— Млъквай! Ще стрелям. Кълна се.

Сам погледна дулото на пушката. Краката й трепереха под юргана, а устата й бе толкова пресъхнала, че при всяко вдишване я болеше. Тя си представи как при изстрела наоколо ще се разлетят кръв и парченца месо и стисна по-силно юргана, макар да знаеше, че няма да й помогне. Притисна колене в гърдите си и опита да спре треперенето им.

— Виж, дъщеря ми спи в съседната стая. Не искам да я будим. Утре е на училище.

Сноу се огледа, плитчиците му се разклатиха.

— Какво?

Сам кимна към пушката.

— Това гърми, ако натиснеш спусъка.

Опита да се усмихне, за да предразположи Сноу.

— Не се дръж така покровителствено! — изсъска той. — Ще те застрелям и ще пръсна черепа на онази кучка, дъщеря ти.

Сам присви очи.

— Нямаш право да си изкарваш яда на цялото семейство само защото си сърдит на съпруга ми.

— Аз имам пушка, аз решавам какво мога да правя — изсъска той и пристъпи още една крачка към нея.

Тя го погледна в очите.

— Така е. Имаш право.

Сноу погледна пушката, сякаш я виждаше за пръв път.

— Какво си мислиш, че правиш, Люк? — попита тихо Сам.

— Ще го убия. — Люк взе пушката в дясната си ръка и започна да гали цевта с лявата. — Той уби брат ми, а аз ще убия него.

— Не забравяш ли нещо?

Сноу се намръщи.

— Какво?

— Апелативният съд го освободи. Друг човек призна за убийството. Един затворник призна, че е убил брат ти.

Лицето на Сноу се изкриви от гняв.

— Това, че някой е признал, не означава, че мъжът ти е невинен. Застрелял е Престън, а после е накарал някого да признае вместо него.