Госпожа Мафия

— Твърди, че паднала — отвърна Сам; изправи се и застана зад Тери. — Препънала се и паднала върху стъклената масичка в хола. — По бузите на Сам потекоха сълзи, тя ги избърса с ръка. — Той я удря, Тери.

Тери се намръщи.

— Как така я удря?

— Бие я.

— Той ли я бие? Ще го убия.

— Не си единствен.

— Къде е?

— Отиде си вкъщи.

Лицето на Тери се изкриви от гняв.

— Ще го убия — повтори.

Сам постави ръце на раменете му:

— Успокой се, Тери.

— Да се успокоя ли? Откога е това?

Сам вдигна рамене.

— От известно време.

— Защо не си ми казала?

— Беше в затвора, забрави ли? — Тери я изгледа сериозно и тя сведе очи. — Извинявай. Не е честно да те упреквам.

Тери я целуна по челото.

— Знам, любов моя. Не трябва да се караме за това. Да се радваме, че не е станало най-лошото.

Сам го прегърна и те останаха заслушани в пиукането на кардиографския монитор.

— Какво казва лекарят? — попита Тери.

— Изгубила е малко кръв. Не чак толкова, че да се нуждае от преливане. И не мисли, че ще й останат белези.

Тери настръхна.

— Белези ли? Майната му!

— Тери, внимавай какво говориш.

— Тук сме в шибана болница, не в църква.

— Тери!

Той поомекна. Отново я целуна.

— Извинявай, любов моя. Няма повече да ругая, обещавам.

— Надявам се.

Останаха при Лора около час, но тя не се събуди. Един лекар я прегледа и ги успокои, че спи, не беше в безсъзнание или кома. Просто имала нужда от почивка. Щяла да излезе от интензивното на следващия ден, а до четирийсет и осем часа можело да я изпишат и от болницата. В девет часа дойде една сестра и обяви края на свиждането.

Когато се върнаха у дома, Триша седеше на стълбите, цялата в сълзи.

— Как е? — попита.

— Ще се оправи — отвърна Сам, докато затваряше външната врата.

— Какво е станало?

— Паднала. — Сам хвърли предупредителен поглед на Тери. — Нещастен случай.

Тери отиде в хола и си сипа уиски.

— Джейми върна ли се в Ексетър? — попита Сам.

Триша кимна.

— Да. Утре е на изпит. Каза, че ще се обади довечера. — Кимна към хола: — Той тук ли ще спи?

— Той ти е баща, Триша. И все още мой съпруг.

— Пак ще те изостави, мамо. Знаеш го. — Триша стана. — Ще съжаляваш. Както миналия път.

Триша се качи в стаята си. Сам я изпрати с поглед, запита се дали дъщеря й е права. Дали щеше да съжалява. И дали някога щеше да научи истината за нощта на убийството на Сноу.

Тя отиде в хола. Тери й подаде чаша уиски, но Сам поклати глава.

— Вземи де — подкани я той.

Сам беше твърде уморена, за да спори. Взе чашата и седна на дивана пред камината. Тери се изпъна на едно кресло и вдигна крака върху масичката. Останаха в мълчание, заслушани в тиктакането на големия месингов часовник върху камината.

Сам се извъртя и отвори очи. Тери седеше на леглото и си обуваше панталоните.

— Заспивай, любов моя — каза той.

Стана и си закопча ципа.

Сам погледна будилника на нощната масичка. Едва минаваше два.

— Къде отиваш? — попита тя.

— По работа. — Тери навлече черно поло. — Имам планини за изкачване, реки за прекосяване.

— Да не започваш отново?

Тери седна на леглото.

— Имам работа, любов моя — успокои я той и опита да я целуне.

Сам го отблъсна.

— Добре, тръгвай.

Тя се извъртя с гръб към него.

Тери се пресегна да я погали, но тя отблъсна ръката му. Той слезе на долния етаж и излезе.

Пайк и Ръсел го чакаха при беемвето. Райзър седеше зад волана, носеше спортна шапка с козирката назад.

Тери се качи на задната седалка.

— Какво чакате? — попита. — И кога ще обръснеш тази брада, Райзър? Отвратителна е.

След половин час спряха пред един склад в Клафам. Там ги чакаше друга кола, която светна с фарове, когато наближиха. Вътре седяха Флечър и Елис.

— Хайде да приключваме — каза Тери.

Слязоха. Пайк отвори багажника и извади няколко брадвички и дръжки от кирки.

Флечър и Елис се приближиха. Флечър носеше две червени туби бензин, Елис държеше картонена кутия с мобифон, залепен с тиксо за едната страна. И двамата бяха с ръкавици.

Тери кимна към кутията.

— Сигурни ли сте, че това чудо ще проработи?

— Надявам се само някой да не ни се обади по погрешка, преди да го поставим — отвърна Елис.

— Надявам се, че се шегуваш, Пит.

Елис се ухили.

— Да, шефе. Изключен е.

— Добре, гледай да остане така, докато се изтеглим. — Тери огледа хората си. — Готови ли сме?

Всички кимнаха.

— Да действаме тогава.

Отидоха заедно до страничната дървена врата на склада. Пайк разби ключалката с брадвата си. Шестимата нахлуха вътре и се разпръснаха. До няколко колички за хотдог на походни легла спяха двама албанци. Елис и Райзър застанаха до тях с вдигнати дръжки от кирки, а Пайк започна да троши количките.

Тери и Флечър отидоха в средата на склада и оставиха картонената кутия върху една полица с бутилки уиски.

— Жалко за алкохола — отбеляза Елис, докато проверяваше мобифона отстрани на кутията.

— Така взривът ще е по-силен — отвърна Тери. — Освен това целта ни не е да крадем алкохол, а да дадем на този мръсник Поскович добър урок.

Флечър започна да облива рафтовете с бензин. Междувременно двамата албанци бяха пребити до безсъзнание и Елис и Райзър ги извлякоха навън.