Госпожа Мафия

— Тече ми кръв! — изскимтя.

— Ами тогава си ходи вкъщи — предложи Тери. — Дай на мама да те прегледа.

Той хвърли обецата в лицето на момчето.

— Не можеш да постъпваш така! — изкрещя Триша. — Не съм малка.

— Тогава не се прави на такава. Качвай се веднага в стаята си! — Тери се обърна към Кен, който беше пребледнял и стискаше ухото си. — Затвори вратата, като излизаш, Кен. И внимавай да не нацапаш с кръв изтривалката.

Тери последва Триша на горния етаж и я избута в банята.

— Не можеш да постъпваш така! — продължи да протестира тя.

— Аз съм ти баща.

— Само генетично.

Тери я бутна под душа и пусна студената вода. Тя запищя, преви се на две, започна да хлипа:

— Не е честно.

Тери затвори вратата на душа и изчака дъщеря му да прогизне цялата. След това отвори и й подаде кърпа.

— Слизай долу — нареди. — Ще направя какао.

Когато слезе, Кен вече го нямаше. Тери влезе в кухнята, стопли мляко и направи две чаши какао. Още го разбъркваше, когато Триша се появи по хавлия.

— Нямаш право да идваш тук.

— Ипотеката е на мое име. Аз плащам вноските. — Той й подаде едната чаша и тя я взе неохотно. — Сядай, Триш.

Тя се подчини, но отказа да го погледне в очите.

— Мама знае ли, че си тук?

— Да, майка ти знае, че съм тук. — Тери седна срещу нея. — Какво си взимала, Триш? Екстази? Опиум? Хапчета? Какво ти даде този малък негодник?

— Вече никой не му вика екстази. Казваме му просто Е. И съм изпила само една таблетка. Нищо работа.

— Утре на училище ли си?

Тя вдигна глава и го погледна.

— И какво, ако бяхме петък, щеше ли да е по-добре?

— Не това имах предвид, много добре го знаеш. Как, мислиш, щеше да се почувства майка ти, ако научи?

— А ти как мислиш, се е почувствала, когато лондонските вестници те определиха като най-големия наркотърговец? Как мислиш, че се е почувствала? Ами когато те изпратиха в затвора? Не съм аз черната овца в това семейство.

Тери спря поглед на дъщеря си за няколко секунди. Тя го гледаше с изражение на гняв и омраза и той за пръв път си даде сметка колко я е наранил. Прииска му се да я прегърне, да й се извини, но виждаше, че това няма да помогне.

— Опитвам да запазя семейството — каза той.

Лицето на Триша се изкриви от гняв.

— Ти ни изостави, татко! Не си опитвал да запазиш семейството, ти го разби. От коя шибана планета падаш?

Тери размаха пръст.

— Я внимавай какво говориш!

— Изобщо не ми прави забележка какво говоря! — изкрещя тя. — Не смей да ми правиш забележки!

Тери замълча. Триша хвана чашата си с треперещи ръце и я надигна. Отпи глътка какао и постепенно се успокои. Остави чашата. Горната й устна се беше оцапала с какао и Тери се протегна, за да го избърше. Триша се отдръпна и той отпусна ръка.

— Нацапала си се с какао — каза той. — На горната устна.

Тя се изтри с ръка.

— Благодаря.

— Добре ли е какаото?

— Става. Мама го прави по-добре, но и това се пие. Благодаря.

Тери я загледа, докато отпиваше нова глътка.

— Защо наркотици, Триша? Какво хубаво намираш в тях?

Тя вдигна рамене.

— А ти защо пиеш? Защо мама пуши?

— Не е същото.

— Ти ще кажеш.

— Не само аз.

— Татко, от екстази още никой не е умрял. Цигарите убиват стотици хиляди души всяка година. Рак. Инфаркти. Въпреки това никой не ги забранява. Хиляди хора загиват при катастрофи заради пияни шофьори. Но никой не е забранил алкохола. Колко пъти си се връщал пиян с колата?

— Имам шофьор, Триша. Никога не карам пиян.

Триша извърна очи в знак, че не иска да спори.

— Не разбирам какво намираш в хапчетата. Защо трябва да ги пиеш?

— Карат ме да се чувствам по-добре, татко. Това е. Да се чувствам… различна. По-уверена в себе си. По-щастлива. — Тя го погледна сериозно. — Не съм наркоманка, татко.

— Знам. Знам, че не си.

— И мога да се справя. Това е слаб наркотик.

Тери усети, че започва да губи спора.

— Пък и това е нещо като крадеца да вика „дръжте крадеца“ — добави тя. — Не мислиш ли? Като се има предвид…

— Какво?

— Като се има предвид как печелиш парите си.

Тери скочи на крака.

— Веднага в леглото!

Триша се ухили победоносно.

— Няма какво да отговориш на това, нали?

— Не искам да споря повече, Триша.

— Не, не искаш да загубиш спора. Има разлика.

Тери излезе от кухнята и се върна в хола. Седна пред телевизора и увеличи звука.

* * *

Сам пристигна на Хийтроу малко след дванайсет. Анди Макинли я чакаше. Той взе чантата й и я поведе към многоетажния покрит паркинг.

— Тери се извинява, че не може да ви посрещне, госпожо Грийн. Изникна му спешна работа.

— Каква?

Макинли вдигна рамене, но не отговори.

— Ни чул, ни видял, а? — пошегува се Сам.

— Наистина не знам, госпожо Грийн.

— Но и да знаеше, нямаше да ми кажеш, нали?

Макинли я погледна смутено.

— Не е честно да ме питате такива неща.

— А ти все го усукваш.

Макинли се намръщи обидено и Сам го хвана под ръка.

— Шегувам се, Анди. Извинявай. Сигурна съм, че скъпият ми съпруг се държи добре.

Макинли я погледна подозрително и тя избухна в смях.

— Пак се пошегувах, Анди. Извинявай.

* * *

Ким Флечър замахна с бухалката към рафта и десетки бутилки вино се сринаха с трясък на пода.

— Не си разбрал, а? — изкрещя и замахна към една витрина с големи бутилки шампанско.