Госпожа Мафия

— О, това ми е отдавна. Ударих си главата в един шкаф.

Преди Тери да успее да каже нещо, Джейми отвори вратата и Сам внесе агнешкото на голям поднос.

— Триш, Лора, ще донесете ли гарнитурата?

— Защо първо не прегърнеш татко си, Триш? — настоя Тери.

Джейми погледна предупредително малката си сестра. Триш се усмихна пресилено, прегърна неохотно баща си и изтича в кухнята след Лора.

Тери подаде бутилките на Джейми.

— Отвори ги, млади момко.

Джейми погледна етикетите и кимна одобрително.

— Не знаех, че разбираш от вино.

— Посъветвах се със специалист.

Триша подаде чашата си и Джейми погледна въпросително майка си. Сам поклати глава.

— В никакъв случай.

— Мамо, на петнайсет съм.

— Хайде, Сам — намеси се Тери. — Една чашка няма да навреди.

Триша погледна изненадано баща си. Той й намигна.

— Да, французите дават вино дори на бебетата — подкрепи го Джейми и наля малко на Триша.

— Не съм убедена — измърмори Сам. — Хайде, сядай, Тери.

Тя издърпа стола на челното място на масата. Тери седна и започна да разрязва бута.

— Страхотно е — похвали я.

— По-добре от хляб и вода, а, татко? — пошегува се синът му.

— Джейми! — възмути се Сам.

Тери се усмихна добродушно.

— Да, прав е, скъпа. След няколко седмици зад решетките започваш да оценяваш домашното ядене.

— Е, благодаря в такъв случай.

— Нямах това предвид. Ти винаги си готвела превъзходно. — Той сипа едно парче месо на Джейми и кимна на Лора. — Е, къде е този твой съпруг?

Лора вдигна рамене.

— Имаше уговорка за голф, затова не дойде.

— Май не сме достойни за височайшето му внимание.

— Не е това.

— Кога за последен път е бил в тази къща, а?

Лора погледна умолително майка си.

— Много работи — обясни Сам.

— Всички работим много. Когато взимаше чеиза, не се мръщеше.

— Това беше преди четири години. И ти настоя — възрази Лора.

— Не съм го заплашвал, че ще му счупя ръцете, ако не вземе парите.

— Ти така казваш — намеси се Триша. Сам я погледна предупредително.

— Агнешкото е супер — смени темата Лора.

— Да, страхотно е — съгласи се Джейми.

Тери вдигна чашата си.

— Не сме се събирали много често напоследък.

— Е, трудно беше, докато лежеше в затвора — вметна Триша.

Тери се усмихна и вдигна чашата си към нея.

— Права си. Така е. Но сега съм тук и семейството пак е цяло. Хайде, наздраве.

Останалите вдигнаха чаши.

— За семейството — каза Тери.

— За семейството — повториха те.

Джейми забеляза, че Триша само си мърда устните, и я ритна под масата.

Тери взе чинията с гарнитурата. Сам го загледа, докато си сипваше моркови и брюкселско зеле, и се запита дали наистина семейството отново се е събрало. Той беше обещал, но не правеше нищо, за да прекрати престъпните си занимания. А въпросът къде е бил в нощта на убийството на Престън Сноу, още стоеше отворен. Тери я беше излъгал — така че тя се запита дали това е единствената му лъжа.

Тери вдигна очи и й се усмихна; тя му отвърна с усмивка и опита да прогони тревожните мисли от главата си.

* * *

Снимката се удари с трясък в стената и падна на пода сред дъжд от счупени стъкла. Джонатан Никълс настъпи счупената рамка, завъртя крак, забивайки парчетата в килима. Снимката беше на Сам и Лора, прегърнати и усмихнати.

— Казах ти да не стъпваш в онази къща! — изкрещя Никълс.

Лора лежеше свита на кълбо на дивана и плачеше.

— Това е домът на майка ми — изхлипа тя.

Никълс се приближи до нея, постави ръце на кръста си.

— О, май не съм разбрал. Значи баща ти не е бил там, така ли?

Лора не отговори. Взе възглавницата и я притисна до гърдите си.

— Знаех си — обяви победоносно Никълс.

Лора се сви на топка. Никълс я хвана за яката и я разтърси.

— Това е моето семейство! — изплака тя.

— Аз съм ти семейството — изсъска Никълс и я вдигна на крака.

— Не, не си. Ти нищо не разбираш от семейства. Майка ти и баща ти са те изпратили на пансион, за да се отърват от теб. Какво знаеш ти!

Никълс изръмжа и я блъсна. Тя залитна назад, изгуби равновесие, изпищя и се стовари върху стъклената масичка за кафе. Падна на пода сред парчета стъкло и летви, закри очи с ръка. Отстрани на врата й потече кръв и тя застена.

Никълс коленичи до нея.

— Господи, Лора. Съжалявам. — Той извади кърпичка и я натисна върху най-сериозната й рана. — Лора, слушай. Чуваш ли?

Тя отвори за миг очи, после пак ги затвори.

— Лора, не трябва да казваш на никого, че съм те ударил, става ли? Кажи, че си паднала сама. Разбираш ли? Не трябва да казваш, че аз съм те ударил.

* * *

Тери вървеше по коридора на болницата, стъпките му отекваха като гърмежи между облицованите с плочки стени. Сам го посрещна в интензивното отделение. Лора лежеше по гръб, прикачена към различни апарати. Тери се наведе над дъщеря си и я загледа. Лицето й бе посиняло и толкова подуто, че той едва я позна.

— Добре е — успокои го Сам. — Изглежда по-сериозно, отколкото е всъщност.

— Какво е станало?

Тери протегна ръка и нежно погали Лора. Мониторите пиукаха бавно и равномерно. Дясната й ръка беше гипсирана, имаше превръзки и на лявата, и врата.