Госпожа Мафия

Собственикът на незаконното заведение го умоляваше да спре. Беше индиец около четирийсетте, с черна прошарена коса. Мустаците му бяха почти напълно побелели и напомняше леко на Омар Шариф на млади години. Още с влизането си Флечър забеляза приликата и го попита дали не е роднина на известния актьор. След миг Роджър Пайк и Джони Ръсел вече държаха индиеца от двете страни, а Флечър размахваше бухалката.

Стив Райзър отпуши бутилка ябълково вино и бръкна в пакет чипс. Тъкмо загреба една шепа и я поднесе към устата си, когато Тери влезе; счупените стъкла изхрускаха под краката му.

— Не сме на пикник, Стив — смъмри той подчинения си.

— Извинявай, шефе — отвърна Райзър с пълна уста, избърса трохите от брадата си.

— Тери, моля те, стига — проплака индиецът. — Имам слабо сърце. Миналата година лежах в болница. Лекарят каза, че и най-малкият стрес може да ме убие.

— Стига си се вайкал — сряза го Тери и заобиколи една локва ментов ликьор.

Флечър отвори една хладилна витрина, започна да вади бутилките вино една по една и да ги пуска на пода. Индиецът присвиваше очи при всяко счупване.

— За бога, Тери — продължи да нарежда. — Какво да правя?

Тери се приближи; индиецът опита да се освободи от Пайк и Ръсел, но те го държаха здраво.

— Бяхме се разбрали да купуваш алкохол само от мен.

— Ама албанците…

Тери го прекъсна със заплашителен поглед.

— Майната им на албанците.

— Тери…

Тери вдигна ръка и индиецът замълча.

— Стига си скимтял. Писнало ми е от лигльовци като теб. Просто спазвай уговорките.

— Ама…

Тери хвана индиеца за врата и го натисна назад. Пайк и Ръсел продължаваха да го държат за ръцете, така че той увисна назад над един рафт с винени бутилки.

— Никакво „ама“ — изсъска Тери. — Не искам повече да чувам нито „ама“, нито „Тери“. Ясно ли е?

— Ама, Тери…

Пайк и Ръсел се намръщиха с отвращение. Тери грабна бутилка червено вино и индиецът се сви, затвори очи и заскимтя като уплашено куче. Тери тъкмо замахваше да разбие бутилката в главата му, когато забеляза етикета.

— Това добро ли е?

Индиецът отвори плахо очи.

— Кое?

— Това вино. Хубаво ли е?

Индиецът преглътна нервно.

— Да. Тъмночервено. Таниново. С привкус на боровинки.

Тери стисна устни и заразглежда етикета. След малко кимна.

— Ще върви с агнешко, нали?

— Идеално е — потвърди индиецът.

Тери протегна свободната си ръка. Индиецът присви уплашено очи. Тери се усмихна и взе още една бутилка.

* * *

Джейми погледна през прозореца на хола.

— Татко идва — обяви.

— Голяма радост — измърмори Триша. — Фанфарите да свирят.

Тя подреждаше ножове и вилици върху масата.

— Дръж се прилично, Триша — смъмри я Лора.

— Просто всичко е толкова фалшиво. Тази игра на щастливо семейство.

— Татко се е върнал, нали? — попита Джейми. — Върнал се е при мама.

— Ако на това му викаш завръщане. Четката му за зъби е в банята, но нищо повече.

— Не си честна, Триша — възрази Лора, която слагаше салфетки до приборите.

— Ти пък откъде знаеш кое е честно и кое не е. Нали вече не живееш тук. — Триша размаха един нож към брат си. — Нито пък ти.

— И какво е положението в крайна сметка? — настоя Джейми. — Върнал ли се е или не?

Триша въздъхна.

— Той твърди, че да, но все скита някъде. Не мога да разбера защо мама му се връзва. Той още държи апартамента си. Онзи, където се премести, когато ни напусна.

— Откъде знаеш?

— Просто знам. Това му е като тайна квартира.

— Апартаментът е под наем — намеси се Лора. — Може би просто чака да изтече срокът, за който е платил.

— Все заставаш на негова страна — смъмри я Триша.

Лора поклати глава, но не отговори.

Джейми постави ръка на рамото на малката си сестра.

— Хайде, Триш. Това означава много за мама. Постарай се да се държиш добре, става ли? — Триша не отговори и Джейми вдигна предупредително пръст: — Иначе ще ти измия главата в тоалетната.

Триша се засмя.

— Вече не съм на две годинки.

Джейми я погледна сериозно.

— Знам.

Триша присви очи.

— Толкова те бива за адвокат. — Джейми се усмихна, но тя добави: — Не го приемай за комплимент.

Джейми я потупа по гърба и отиде в кухнята, където Сам, с вързана отзад коса, мажеше с мазнина голям агнешки бут.

— Татко дойде — съобщи Джейми.

— Готова ли е масата?

— Почти.

Чуха звука от отваряне на външната врата.

— Това е добър знак — отбеляза Джейми. — Дала си му ключ.

Сам се усмихна и го пощипна по ръката.

— Той винаги е имал ключ, Джейми. Къщата е негова. Той плаща ипотеката.

— Как вървят нещата между вас?

— Опитваме се да започнем отначало. Той ми липсваше. Още повече, когато мислех, че ще прекара остатъка от живота си зад решетките. — Тя вдигна рамене. — Е, да не прибързваме с изводите.

Вратата на кухнята се отвори и Тери влезе с две бутилки червено вино. Прегърна Джейми и целуна Сам по бузата.

— Хубава миризма — отбеляза.

— От мен или от агнето? — пошегува се Сам.

— И двете.

Той отново опита да я целуне и тя го удари закачливо с една салфетка.

Тери влезе в хола. Лора изтича към него и го прегърна, той я целуна по главата.

— Отдавна не сме се виждали, слънчице.

— Съжалявам, татко. Просто бях заета.

Тери се вгледа внимателно в лицето й.

— Това синина ли е?