Госпожа Мафия

— Ракът на задстомашната жлеза е гадна работа, а? — Уелч замълча няколко секунди, след това се наведе напред. — Посетих и любимата ти съпруга. Хубава кола си е купила. И стереоуредба. Знам, че не ти пука особено дали ще излежаваш Престън Сноу или не. Остава ти не повече от една година. Мога да се обзаложа обаче, че Тери Грийн ти се е отплатил богато. Кой даде парите, Шон? Макинли? Кей? Или жена му? Сам Грийн ли ти плати?

Кели взе двете кутии цигари и стана.

— Сам Грийн ли ти плати? — изкрещя Уелч. — Тя ли?

Кели обърна гръб на детектива и изтропа на вратата, за да го пуснат навън.

* * *

Сам вървеше бавно през гробището. Под краката й шумоляха листа. Тя коленичи пред гроба на Грейс и остави малък букет лилии до надгробната плоча. Лилиите бяха любимите цветя на свекърва й.

Сам махна сухите листа от плочата, след това се изправи и избърса ръце.

— Липсват ми разговорите с теб, Грейс. Наистина.

Две момченца притичаха с крясъци и смях по близката алея, ритайки пластмасова бутилка. Сам се усмихна на това безгрижно своеволие; животът беше пред тях.

— Е, скъпото ти синче излезе от пандиза — продължи тя и пъхна ръце дълбоко в джобовете си. — Въпреки това още ме кара да му върша мръсната работа. Върна се у дома. Дори отново спим заедно. Имам обаче ужасното подозрение, че нещо не е наред. Какво да правя, Грейс? Какво да правя?

Сам въздъхна. Букетът се наклони на една страна и тя се наведе да го изправи. Прокара ръка по гладкия мрамор.

— Твърдеше, че в нощта на убийството на Сноу бил с някакви ирландски бандити, но и това е лъжа. Къде е бил, Грейс? Къде е бил?

Сам наклони глава настрани, сякаш очакваше надгробният камък да й отговори, но само вятърът шумолеше в клоните.

— Лора е в болницата. Ще се оправи. Продължава да твърди, че се е спънала. Не мога да разбера защо още не се е махнала. — Тя се изсмя кратко. Кимна към гроба до този на Грейс. — Ти всъщност трябва да знаеш най-добре. Човек или обича някого, или не, нали? Какво да правя, Грейс? Колкото повече се задълбавам, толкова повече лъжи откривам.

* * *

Беше ранна вечер и Сам лежеше в спалнята със студен компрес на очите си. Триша бе на концерт. Беше петък, така че Сам й разреши да остане до късно, стига да се прибере преди полунощ. Тери също го нямаше, но той не й беше дал толкова точни обяснения за това къде отива, нито кога се връща.

Сам ту задремваше, ту се будеше, блажена, че е останала за малко сама. Нищо не тревожеше съзнанието й. Просто лежеше сама в тихата стая.

Изведнъж настръхна. Чу звук от отваряне на врата, последван от тихи стъпки по килима. Тя веднага си представи Люк Сноу с пушката му; смъкна рязко компреса и седна. Някой се приближаваше към нея, някой в черно, някой с протегната ръка. Тя отвори уста да закрещи, но в последния момент го фокусира — беше Тери.

— За бога, Тери, на какво си играеш?

Той седна на ръба на леглото.

— Какво съм направил пък сега?

— Промъкваш се като крадец.

— Не съм се промъквал.

Тери изглеждаше искрено загрижен от реакцията й. Сам не му беше казала за неочакваното посещение на Люк Сноу, а и не възнамеряваше.

Тя се изправи и отметна косата от очите си.

— Бях заспала.

— Не съм искал да те плаша…

— Трябваше да почукаш. Или да позвъниш.

— Аз живея тук, Сам.

— Понякога се питам дали наистина е така.

Тери се намръщи.

— Добре. Исках да те изненадам.

— Е, постигна го.

Той се усмихна и вдигна една найлонова чанта. Откопча я и изсипа съдържанието й на леглото. Отвътре изпаднаха много пачки банкноти от по петдесет лири. Десетки. Стотици. Пачките, които Сам бе видяла в автосервиза на Майки Фокс в Испания. Тери свали хартиения бандерол на една от пачките и хвърли банкнотите във въздуха. Те се посипаха около Сам като огромни снежинки.

— Значи са пристигнали, а?

Сам стисна няколко банкноти в юмрук и ги заразглежда.

— До последната — отвърна Тери. Вдигна втора чанта от земята и изсипа и нея на леглото. — И двете коли са минали благополучно границата. Отворихме ги в склада. Платихме на останалите участници в сделката. Това е само за нас.

Той хвърли чантите на земята и целуна Сам по устата.

Тя го отблъсна.

— Колко има тук? — попита.

— Тук ли? Около половин милион.

— Половин милион!

— Не бързай да се радваш. Не забравяй, че не са истински. Трябва да се преперат. Чрез клубовете, чрез неколцина познати. Не можеш да ги внесеш направо в банката.

Сам притисна няколкото банкноти до лицето си и вдиша дълбоко.

— Обожавам миризмата на пари.

— Не можем да ги харчим, Сам.

— Ама те са съвършени.

— Може да са съвършени, но не са истински. Само с една да ни хванат, и сме загазили дълбоко. Трябва да ги изперем, ще внесем чистите пари в банката и чак тогава можем да харчим.

Сам пусна банкнотите на леглото. Петстотин хиляди лири. Беше виждала пачки банкноти у Тери, но се съмняваше да е имал повече от няколко хиляди наведнъж. Петстотин хиляди лири. Това бе истинско съкровище.

— Колко време ще е нужно, за да се изперат?

— Няколко седмици. И както и да го направим, ще загубим около двайсет и пет процента. Може би и повече. Накрая ще ни останат може би около триста хиляди.