Грабеж по сценарий

Двамата внимателно измъкнаха Елена Травърс и я положиха да легне точно под светещата реклама на киносалона. Актрисата приличаше на парцалена кукла, а отпред роклята й беше червена също като плюшения килим под нея. Полицайката коленичи и внимателно повдигна главата й.

Елена се помъчи да каже нещо, но от устните й се откъсна единствено задавен стон. Униформената се наведе по-близо до нея и Алтман приближи камерата достатъчно, че да прочете по устните й: Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.

Нямаше да бъде.

Пулсът на Алтман се ускори, но той продължаваше да държи камерата все така стабилно фокусирана върху сцената, разиграваща се на малкото екранче. Актрисата и полицайката се гледаха, събрани от съдбата в този ужасен миг. Елена пое последна глътка въздух и погледът й угасна.

Алтман и преди беше улавял смърт в кадър, ала тогава беше заобиколен от ужасите на войната. А тук смъртта беше почти спокойна и в същото време много по-потресаваща.

От уважение към загиналата той отдалечи общия план на кадъра и засне още няколко последни секунди от излъчващото се на живо предаване. А то вероятно щеше да взриви медиите само след миг и да бъде гледано от стотици милиони хора по целия свят. Елена Травърс беше безупречно красива дори в смъртта си. Изглеждаше съвършена, с изключение на дълбоките драскотини по деколтето й, откъдето преди миг беше откъсната насила единствената по рода си огърлица шедьовър на Максуел Басет на стойност осем милиона долара.

Първа част Дълги дни. Къси нощи

1

Нищо не привлича тълпата по-бързо от мъртва знаменитост.

Докато двамата с Кайли пристигнем на местопрестъплението, пред кино „Зигфелд“ вече се бяха струпали безброй опечалени, понесли свещи, цветя, плюшени играчки и снимки на покойната Елена Травърс.

Вестникарите от Дейли Нюз щяха да обобщят събитието само с една дума в заглавията на утрешния брой: ФЕНДЕМОНИЯ!

— Зак! Зак Джордан!

Вдигнах глава и видях приближаващия се към нас Ставрос Келепурис. Той е сержант от старата школа, строг към подчинените си и още по-строг към самия себе си, което е и главната причина колегите му или да го уважават, или да го мразят до мозъка на костите си. А понякога и двете.

— Зак, сигурен бях, че ще натресат този случай на „Специални клиенти“ — започна той още докато се здрависвахме. След това се обърна към Кайли: — А вие трябва да сте детектив Макдоналд.

— Наричай ме Кайли. Приятно ми е най-накрая да се запознаем, сержант — кимна тя. — И за протокола, случаят не ни беше натресен, а ни го спуснаха отгоре. Какво знаем до момента?

— Имаме мъртва кинозвезда, шофьор на лимузината в спешното отделение с куршум в гърба и двама избягали престъпници. А също и видеозапис, който няма да ви даде кой знае каква друга информация.

— Прав си — съгласи се Кайли. — Вече го гледахме.

— Целият проклет град го е гледал — смръщи се Келепурис. — Тук имаше не повече от петдесетина души, дошли да видят звездата за премиерата жива. Ала щом я проснаха в локва кръв на тротоара, веднага долетяха цяла орда лешояди с камери на телефоните си, надяващи се да уловят частица от холивудската история.

— Запознай ни набързо със случилото се преди изстрелите — помолих го аз.

— Вечерта беше спокойна, имаше само от обичайните папараци, които обикновено се стремим да задържим зад огражденията, но те не създаваха проблеми. Разполагах с повече ченгета от необходимото.

— Защо?

— Всичко е част от холивудските приумици… Травърс носеше огърлица за няколко милиона долара, а от отдел „Реклама“ решили, че ще изглежда по-добре, ако е заобиколена от дванайсет ченгета, които да я пазят, вместо само от четири. Студиото плаща на градската управа за охраната, така че са можели да наемат колкото си щат. Всички тук бяхме просто статисти в сини униформи или поне докато този ужас не ни дойде до главите.

— Обясни ми нещо повече за мъжа, който е бил в колата с нея.

— Казва се Крейг Джефърс. Той е личният й фитнес инструктор, но от това, което чух от него, излиза, че са имали и друг тип връзка, която не са афиширали открито.

— Има ли и друго, което не сме видели във видеото? — попитах аз.

— Изглежда, всичко е започнало като обикновен грабеж, нападателят е сграбчил огърлицата и понечил да побегне. Бил един от двамата, спрели с оръжия лимузината. Не мисля, че са възнамерявали да наранят когото и да било. Просто са искали да се доберат до това безумно скъпо нещо.

— А какво се е объркало?

— Джефърс. Той е бодибилдър — от типа мачо до мозъка на костите. Решил да се прави на Джейсън Стейтъм и да избие оръжието от ръцете на единия от нападателите, само че не станало точно както смятал.

— Да, такива задници са мъжете — отбеляза Кайли и поклати глава.

— Ти си истински късметлия, Зак — ухили ми се Келепурис. — Партньорката ти ми харесва. Даже на приказки звучи точно като жена ми.

— Има ли нещо друго? — попитах.