Грабеж по сценарий

— Не съвсем… Може би някога е можело човек да разходи Мерилин Монро или Елизабет Тейлър по червения килим, украсени с огърлици от осем милиона долара, с надеждата, че тази маневра ще донесе някакъв вълшебен ефект върху продажбите на марката, но това отдавна вече не е така. Казах на Лео, че все още живее във втората половина на двайсети век. Цялата шумотевица сега щеше да бъде насочена към Елена и никой нямаше да обърне внимание, че носи оригинално бижу на Макс Басет. Е, оказа се, че греша. Сега всички ще ме запомнят като човека, който създаде огърлицата, заради която загина Елена Травърс.

— Господин Басет, който и да е взел огърлицата, ще се опита да я продаде — намеси се Кайли. — Трябват ни нейни снимки, както и лазерното й защитно гравиране, отразено в ОБС и ФБР.

— Пиарката ни Соня Чен ще ви ги изпрати до час — обеща той. После добави: — Впечатлен съм! Не са много ченгетата, запознати с Обединението за бижутерска сигурност.

— Ние имаме малко повече опит в тази област в сравнение с повечето редови ченгета — обясни Кайли.

Пропусна обаче да добави, че за отдел „Специални клиенти“ случаите на откраднати бижута бяха толкова обичайни, колкото обикновените кражби от магазин.

4

При нормални обстоятелства прибирането у дома пет часа след края на работната ми смяна не би се считало за проблем, ала през последното денонощие животът ми беше всичко друго, но не и нормален. Двамата с Черил живеехме заедно.

Или поне се опитвахме, но се оказа, че аз не изпълнявах достатъчно добре своята част от задълженията по съвместното съжителство. Това беше петата ми поредна нощ, в която се прибирах късно, откакто тя се беше преместила да живее при мен. Освен това в два от последните три уикенда ме бяха викали на работа.

Запознах се с доктор Черил Робинсън преди около четири години. Тогава бях все още в списъка с кандидати за отдел „Специални клиенти“, а тя беше полицейският психолог, на когото бяха възложили задачата да оцени пригодността ми. Знам, че хората се преценяват по вътрешната им красота, но е невъзможно да се запознаеш с Черил и да не бъдеш заслепен от външната й хубост. По-голямата част от семейството й са ирландци, но тъмнокафявите й очи и гарвановочерната й коса, както и великолепната й кожа с цвят на карамел, които карат хората да се обръщат след нея, се дължат на нейната ДНК, привнесена от латиноамериканската й баба. Оказа се, че и аз бях поразен от нея мигновено.

По онова време Черил имаше само един недостатък — съпруг. Но хубавите неща се случват на тези, които умеят да чакат. И така преди около година бракът на Черил и Фред Робинсън рухна с гръм и трясък и тогава с нея се превърнахме от приятели в любовници. А след това и в онзи тип хора, които излизат заедно, но все още живеят в отделни апартаменти, защото не са сигурни дали от връзката им ще излезе нещо.

— Побързай! — повика ме тя още в мига, в който отворих входната врата на апартамента ми.

— Съжалявам, че закъснях — започнах аз. — Бях…

— Знам, знам — прекъсна ме тя. — Новините в единайсет тъкмо започват.

Седеше на дивана, облечена в черни къси панталонки и тюркоазен спортен потник, а косата й беше прибрана в конска опашка. Потупа с ръка възглавницата и аз се настаних до нея.

— Сигурно умираш от глад — каза Черил и се наведе към мен, за да ме дари с целувка.

Така си беше, но е невъзпитано да се прибереш с пет часа закъснение и най-напред да попиташ какво има за вечеря. Така или иначе не ми се наложи, тъй като Черил ми беше приготвила чиния със сирене, маслини, салса и чипс. Беше я оставила на масичката за кафе, а до нея имаше бутилка вино и две чаши. Нахвърлих се на храната като прегладнял вълк, опитвайки поне за момент да забравя за убийството на Елена Травърс.

Новинарският репортаж беше изпълнен с кадри от досегашната филмова кариера на актрисата. Показваха катастрофиралата лимузина и тялото й, проснато на червения килим, а накрая и кадър с изчезналата огърлица. А като се има предвид и фактът, че с Кайли бяхме преки участници в три от последните високопрофилни престъпни случая през последната година, репортерът беше счел за необходимо да насочи камерите и към нас. Спомена ни по име и показа как влизаме в кино „Зигфелд“, за да разпитаме Крейг Джефърс.

Репортажът завърши с кадър на тийнейджърка с мокри от сълзи бузи, която беше коленичила и поставяше букет цветя пред импровизиран мемориал.

— Ужасно е — отбеляза Черил, която също всеки момент щеше да се разплаче. — Радвам се, че с Кайли сте ангажирани по този случай. Ще го разрешите.

— Няма да е лесно — възразих. — По всичко изглежда, че е обир, който е тръгнал лошо, така че няма пряка връзка между убиеца и жертвата.

— Не бъди толкова обезкуражен. Успявали сте да разрешите и далеч по-сложни случаи.

— Знам, но това ще означава, че ще ми се налага да работя извънредно, заради което съжалявам.

— Престани! — смъмри ме тя.

Не разбрах къде точно бях допуснал грешка, но ясно си личеше, че има нещо.

— С какво да престана? — попитах аз.

— Да се извиняваш.