Грабеж по сценарий

Тя слезе по стълбите и тръгна към джипа. Чарли й отвори задната врата, когато се приближи.

С Кайли я последвахме.

— Госпожо кмет — продължих аз, — вие сте наредили да ни повикат тук. Просто искахте да получите информация по случая на Травърс ли?

— Не, по дяволите. Знам, че нямате нищо по случая, след като никой от „Специални клиенти“ в управлението все още не ми се е обадил, за да съобщи, че сте се добрали до нещо.

Тя се качи на задната седалка в колата и Чарли затвори вратата след нея. Сайкс свали стъклото и добави:

— Извиках ви заради нещо друго. Става въпрос за една неприятна история, а не мога да се доверя на кого да е да се занимае с нея, освен на вас двамата.

— Благодаря. А имате ли време, за да ни съобщите повече подробности?

— Детектив, нямам време, дори да си навия часовника. Хауърд ще ви запознае с подробностите. Той ви чака вътре — каза тя, след което вдигна обратно прозореца и джипът потегли по двеста и трийсет километровото разстояние до столицата на щата.

— Никога преди не съм я виждал в толкова скапано настроение — отбелязах. — Не ми се ще в този момент да съм на мястото на Чарли.

— По дяволите — изруга Кайли, — ако това е истинското лице на Мюриъл Сайкс, аз пък не искам да съм на мястото на Хауърд.

Това ме накара да се разсмея. Хауърд Сайкс беше съпругът й. Качихме се обратно по стълбите към входната врата на резиденцията, за да разберем с каква неприятна история възнамеряваха да ни натоварят.

7

Мюриъл Сайкс беше бедно момиче от улиците на Бруклин, успяло да си проправи път до университета и да завърши право, след което е назначена за щатски прокурор на южната част на щата Ню Йорк, а после спечелва кметския пост още от първия си опит. Ако трябваше да се опише само с едно качество, което я беше извело през целия път в кариерата й, то това бе упоритост.

Съпругът й обаче не беше нито упорит, нито беден. Той беше израснал в привилегировано семейство в процъфтяващия нюйоркски квартал Сътън Плейс. И беше проправил пътя си нагоре през системата от частни градски училища до университет от Бръшляновата лига. А впоследствие и до Медисън авеню, където отличният му външен вид и школуваните маниери го бяха превърнали в естествена част от един свят, в който често имиджът е ценен по-високо от съдържанието.

Човекът обаче притежаваше много повече от правилен замах при играта на голф и дарба да забавлява гостите си на вечеря с интересни истории от войната. Хауърд беше истински виртуоз в ръководенето на маркетинг кампании, които печелеха сърцата на потребителите и подслаждаха речите на клиентите му. Беше се пенсионирал на шейсетгодишна възраст, за да менажира политическата кампания на съпругата си, и често му приписваха заслугите за това, че е бил ръководната сила зад издигането на първия кмет на Ню Йорк от женски пол.

Хауърд ни очакваше в дневната на частната резиденция на първото кметско семейство.

— Зак, Кайли, благодаря ви, че дойдохте — посрещна ни той, игнорирайки факта, че всъщност бяхме повикани.

— С какво можем да ви бъдем полезни? — попитах аз.

— Участвам в доверителните фондове на две големи болници в града — отговори той. — Преди месец от болница „Сейнт Сесилия“ е изчезнало медицинско оборудване.

— Какво точно оборудване?

Като един истински професионалист в рекламата и маркетинга, Хауърд ни беше подготвил материали за визуализация. Той отвори папка и извади снимка на устройство с голям екран, което приличаше на огромен айпад.

— Това е преносим ултразвуков апарат, използван за кардиологични прегледи. Тежи четири килограма и половина, което означава, че може да бъде занесен лесно до всяко болнично легло.

— Обаче е бил изнесен извън болницата — предположих аз.

— Този и още два като него — потвърди Хауърд Сайкс. — Струват по двайсет хиляди долара всеки. Първата ми мисъл беше, че това е един от недостатъците, задето правят тези машини толкова компактни — стават лесни за отмъкване. Макар че — продължи той и извади друга снимка — този също е изчезнал горе-долу по същото време.

Уредът приличаше на по-висок брат на робота Арту-Диту.

— Това е апарат за анестезия. Струва четиридесет хиляди долара и тежи около сто и осемдесет килограма. Както виждате, не е от уредите, които просто биха могли да се поберат в раница. Е, има и колелца, но има и вградено електромагнитно устройство за защита, а болницата разполага с охрана на всеки един от изходите си. И въпреки това апаратът е успял да се изпари.

— От болница „Сейнт Сесилия“ подали ли са сигнал за кражбите? — попита Кайли.

— Не. Нямат доказателство, че нещо е било откраднато и затова не са подали сигнал, че липсват. Болницата е решила просто да ги отпише и да отдаде липсата им на лошата охрана.

С Кайли мълчахме просто защото нищо от чутото до момента нямаше смисъл. Сякаш ставаше въпрос за стандартен случай на престъпление, за което жертвата не е подала сигнал, и въпреки това кметът, който добре знаеше, че сме ангажирани по случая с убийството на Елена Травърс, ни караше да зарежем всичко и да се заемем с това.

Най-накрая Хауърд ни разкри пълната картина.