Грабеж по сценарий

— Имаме хиляди лекари, медицински сестри, пациенти, посетители и служители от доставките, които минават през тук всеки ден — заяви Хъч. — Ала може да се окаже, че сме извадили късмет — добави той. Отвори чекмеджето на бюрото си, измъкна папка и я разтвори. — Името й е Лин Лайън. — Той посочи снимката на трийсетинагодишна жена. — Работи като доброволка в магазина ни за подаръци, но един от охранителите я е заловил да прави снимки на стаята, в която са били апаратите за диализа.

— Как е успяла да влезе?

— Обяснила му, че вратата е била отворена, но аз не се вързах на това.

— Сменихте ли кода за достъп? — попита Кайли.

— Бихме го сменили, но охранителят решил, че това не е толкова важно, така че не ми го спомена чак до момента, когато отиде конят в реката — смръщи се той.

В този момент мобилният телефон на Кайли иззвъня. Началничката ни обичаше да се информира от първо лице за работата ни и предположих, че обаждането беше от нея.

— Кейтс ли е? — попитах аз.

Кайли поклати глава и излезе в коридора, за да приеме разговора.

— Говорили ли сте с нея след обира? — попитах аз, след като разгледах набързо папката с личното досие на Лин Лайън.

— Тази седмица не е на смяна — поясни Хътчингс, — а и не мога просто така да я извикам на разпит. Нямам такива правомощия.

— Но ние имаме — казах.

— Виж, знам, че този случай е под нивото ви и сте тук само защото Хауърд Сайкс ви е изпратил. Въпреки това се радвам, че го е направил. Имам нужда от всякаква помощ, която мога да получа.

В този момент Кайли отново се появи.

— Съжалявам, Грег — извини се тя, — но се налага със Зак да тръгваме.

— Ще наминем отново и ще поговорим с госпожа Лайън — добавих аз и взех папката от бюрото му.

— Благодаря ви — закима Хътчингс. — Тези диализни апарати ще се изтъргуват за добри пари на черния пазар извън Щатите. Проверете дали няма да можете да измъкнете нещо от нея, преди машините да са стигнали до Туркменистан.

— Кой беше на телефона? — попитах Кайли веднага щом излязохме.

— Шели Трегър. Той ни очаква в „Силвъркъп Студиос“.

Трегър беше шефът на съпруга й.

— Нещо свързано със Спенс ли? — попитах аз.

— О, да.

— Да не би да са го намерили?

— Не — каза тя, — но когато го намерят, аз лично ще го убия.

Бях достатъчно разумен да не задавам повече въпроси.

10

Не е лесно човек да си пробие път до върха на шоубизнеса. Още по-трудно е това да се случи в Куинс, на почти пет хиляди километра от сърцето на филмовата индустрия — Холивуд. Но Шели Трегър беше хлапе, израснало по улиците на Хелс Кичън, което в крайна сметка бе успяло. Сега, вече шейсетгодишен, той беше директор на собствена компания — Noo Yawk Films, и съдружник в „Силвъркъп Студиос“ — бивш хлебозавод, разположен насред Лонг Айлънд, превърнат в един от най-големите филмови и телевизионни продуцентски центрове в Североизтока.

Част от мистериозната аура на Трегър се дължеше и на това, че успехът и властта така и не бяха успели да го главозамаят. Според BuzzFeed той се славеше като една от най-харесваните личности в шоубизнеса. Освен това той беше основната движеща сила зад бляскавата кариера на Спенс Харингтън.

Само шест месеца след излизането на Спенс от програмата за лечение на зависимости Шели му беше предложил да работи за него като помощник-продуцент. Година по-късно му беше възложил работа като сценарист в един западащ сериал, а Спенс бе успял да го превърне в печеливш. Младата нова надежда след това излезе с предложение за реализация на собствена идея, Шели я финансира и така екипът им постигна и първия си голям хит. Последваха още редица успешни проекти, докато Спенс не се върна отново към наркотиците и всичко не отиде по дяволите.

Шели отговори на всичко това с настойчивост и любов и забрани на Спенс да се появява на снимачната площадка, докато не завърши лечението си.

Кайли спря на паркинга пред „Силвъркъп“. Винаги разговорливият служител от охраната Карл веднага я позна.

— Добро утро, госпожо Харингтън — поздрави я той с каменно изражение. — Господин Трегър ви очаква в Четвърто студио. — Служителят посочи към паркинга, но не последва никаква шега или закачка, нито я удостои с поглед.

— Нещата са по-зле, отколкото очаквах — предположи Кайли. — Карл дори не ме погледна. Може би не трябваше да те въвличам във всичко това.

— В какво? — учудих се аз.

— Някой се е вмъкнал в студиото през миналата нощ и е потрошил част от декорите.

— Не ме въвличаш в нищо — възразих. — Това е местопрестъпление. Все пак такава ни е работата.

— Само дето този път по случайност съм омъжена за човека, който е извършил престъплението.

— Имат ли доказателства?

— Не, но който и да е бил, влязъл е с взлом направо в Четвърто студио и е унищожил две снимачни площадки с декори за сериала Кей-Мак.

Намръщих се. Кей-Мак беше прякорът на Кайли Макдоналд в академията. Аз все още го използвах. А Спенс беше решил да създаде цял сериал за детективка с име Кейти Макдугъл, която изпитваше сериозни проблеми с обвързването. Екранната Кей-Мак беше доста подобна на тази, за която Спенс беше женен.

Публиката харесваше шоуто, но Кайли го мразеше.