Грабеж по сценарий

— Ами, значи, се върни пак при него и му обясни колко точно струва огърлицата. И ако не ни даде пазарната й цена, ще намерим друг купувач, който ще плати.

— Да, и това му казах. Той ми се изсмя в лицето. Според него мъртвата актриса усложнявала ситуацията и било твърде опасно да се действа… — Реймънд взе огърлицата от масичката за кафе и я вдигна да я разгледа на светлината. — Прав е! Поразпитах и на други места и никой не я иска.

Теди почти усещаше как паниката се събира на топка в гърлото му. Сърцето му туптеше ускорено и му се искаше да изкрещи: За мъртвата актриса си виновен ти!, но и без това му беше трудно да си поеме дъх, че да го хаби по Реймънд.

— Е, какво ще правим сега? — попита той и приседна на фотьойла, който беше прибрал изхвърлен от улицата след последния си престой в затвора „Райкърс“.

— Всичко съм измислил — заговори Реймънд. — Джеръми ще дойде довечера. Ще си съберем багажа, ще му дадем огърлицата и отпрашваме към Мексико веднага щом гепим парите.

— Никъде няма да ходя, докато не се сбогувам с мама — заинати се Теди. — Щом си получа моя дял, ще отида при нея да прекарам нощта там, а за закуска ще я помоля да ми приготви цяла купчина от онези нейните палачинки с извара…

— И колко ще ти струва това, момко? Пет хилядарки? Десет? Колко голямо парче от пая ще оставиш на мамчето си?

— Не е твоя работа какво ще й дам — сопна се Теди.

— Моя работа е, ако ще ходим в Мексико. Аз ще имам четиридесет и пет хилядарки, а ти ще имаш само натъпкан с палачинки корем. Да знаеш, че няма да те издържам, Теди, нито теб, нито майка ти.

— Не се притеснявай за мен — изгледа го Теди. После попита: — Джеръми по кое време ще дойде?

— Не ми каза точен час — сви рамене Реймънд. — Спомена само, че ще е довечера. Събуди ме, когато се появи, ще ида да поспя.

13

Бях на компютъра, когато на екрана се появи съобщение от Кайли:

Имам новини за Щастливата домакиня. Намини към моя офис, ако искаш да разбереш повече.

Кайли обича да е права. Още повече — щом аз съм сгрешил.

Нейният „офис“ е бюрото точно зад моето. Завъртях се на стола си.

— Изглежда, имаш нещо, с което да се похвалиш? — подхванах аз.

— Аз ли? — попита гордо тя. — Мислех, че ще искаш да научиш още подробности за обирите в болниците. Поразрових се малко и излиза, че твоята любимка с ризотото е работила като доброволец в четири от деветте ограбени болници.

— А има ли предишни регистрации за престъпления?

— Чиста е като сълза. Всъщност трима от координаторите на доброволчески инициативи, с които разговарях, заявиха, че тя е една от най-добрите, с които са работили. И им се искало да имат по още дузина доброволци като нея. Само че…

Търпеливо изчаках да чуя какво щеше да последва.

— Само че — продължи Кайли — намерих и нещо интересно. Баща й е бил нефтен инженер. Като дете е пътувала доста из Средния изток. След като завършила колеж, е била три години в Индия и там е работила в благотворителна организация, която предоставяла медицински грижи за децата на улицата.

— И защо намираш нещо подобно за интересно?

— Нали чу какво спомена Грег Хътчингс? Къде, мислиш, ще се озове цялото това високотехнологично медицинско оборудване? Лайън е добра душа и е прекарала години сред бедността и мизерията в Третия свят. Предполагам, че дори не са й платили за това. Тя не само върши доброволчески дейности за болниците, а и работи като доброволец за хората, които са ги ошушкали.

— Това е пример за брилянтна полицейска работа, детектив Макдоналд! Жена, която няма криминално досие и е видяла доста бедност, решава да помогне на онеправданите, като съдейства на банда черноборсаджии да пласира крадени стоки… — отбелязах аз. — Ако мислиш да излезеш с това пред Мик Уилсън от щатската прокуратура, уверявам те, че няма да му отнеме много време да те срита по задника.

— Така ли смяташ да ми помагаш? — ядоса се Кайли. — А ти какво предлагаш?

— Значи е работила в четири от болниците — продължих аз. — Ако й бях адвокат, щях да кажа, че всичко това са косвени доказателства. Като ченге обаче, съм склонен да допусна, че у госпожица Лайън има нещо повече от ризото с манатарки и аспержи.

— Искаш ли да се върнеш у тях и да й зададеш няколко сериозни въпроса?

— Не.

— И защо?

— Защото предпочитам да си мисли, че сме изгубили интерес. А след това да я проследя и да видя дали няма да влезе в контакт с някой по-нагоре по веригата.

— Това е първото интелигентно нещо, което те чувам да изричаш след онова сълзливо изпълнение в стил Марта Стюарт. Все още има надежда за теб, Зак — подразни ме тя.

Мобилният ми телефон иззвъня и вдигнах. Беше Черил.

— Хей, какво ще правиш довечера? — попита тя.

— Ти предложи нещо.

— Какво ще кажеш за италианска храна?

— Фантастико!

— Можеш ли да се прибереш около седем? — поинтересува се Черил.

— И още как!

— Супер. Обичам те.

— И аз те обичам.