Грабеж по сценарий

— Участвам и в борда на болница „Мърси“, а преди два дни удариха и нея. Този път са измъкнали оборудване на стойност двеста и седемдесет хиляди долара. Не вярвам в случайните съвпадения, затова се поразрових и установих, че за последните два месеца са били обрани цели девет болници. Общата стойност на щетите възлиза на близо два милиона долара — добави той и ми подаде лист с разпечатка. — Всички подробности са изложени тук.

— И искате от нас да разберем кой стои зад кражбите? — попитах аз.

— Да — кимна Хауърд Сайкс, — но не по обичайния начин.

— Не знаех, че имаме обичаен начин — погледна ме въпросително Кайли. — Ще трябва да ни обясните за какво става въпрос, за да не го правим повече.

Хауърд се усмихна и извади от папката си изрезка от вестник. Бяха заснели мен и Кайли, докато излизахме от къщата на братята Басет.

— Медиите ви обичат — каза той. — Появявате се по първите страници на вестниците, когато разрешите някое нашумяло престъпление, а в случаи като миналата вечер, когато сте разпитвали хората, чиято огърлица е била открадната, сте излезли на пета страница на Поуст. Медиите отразяват всяка ваша стъпка, а моята цел, както и на Мюриъл, е да запазите това разследване в строга тайна. Тази сутрин се е обадила на началника ви и тя също е съгласна с нас.

— Това безспорно е една много неприятна престъпна серия, но научаваме за нея едва сега — отбеляза Кайли. — Защо се налага всичко да е толкова секретно? И защо да не обявяваме случващото се пред обществеността? Понякога оттам се появяват най-добрите ни следи.

— Ако попитате ръководствата на която и да е от тези болници, те ще ви заявят, че секретността е в името на защитата на техните пациенти. Хората искат да се чувстват в безопасност, когато постъпват в болница, и ако научат, че престъпници са откраднали незабелязано оборудване с размерите на хладилник, ще започнат да се тревожат. Какво друго могат да отмъкнат тези злодеи? Портфейла ми? Лаптопа ми? Новороденото ми бебе? Преобладаващата нагласа в болниците е, че около всичко това не трябва да се шуми. Така пациентите се стресират по-малко.

— А каква е истинската причина да не искат да изнасяме публично информация за кражбите? — попитах аз.

— Защото, ако тази история се размирише — подсмихна се Хауърд, — това ще се окаже сериозна пречка пред бъдещото им финансиране и кампаниите за набиране на средства.

8

— Значи трябва да си променим стила — отбеляза Кайли веднага щом потеглихме с колата от алеята пред резиденцията на кмета. — Той сериозно ли говореше? Една от причините да присъстваме в медиите е това, че разкриваме престъпления. Я ми кажи, Батман, как се очаква да разрешим този случай, след като не можем да изнасяме никаква информация публично?

— Защото, Момиче чудо, ние сме способни да разрешим всяко престъпление. Именно затова кметът на Готъм Сити се обърна към нас — обясних аз. — Е, да започнем оттам да поговорим с хората, с които имаме право. Давай да вървим в болница „Мърси“, за да се срещнем с охраната.

Кайли зави наляво по Седемдесет и девета улица и се отправи на юг по магистрала „Франклин Д. Рузвелт“.

— Има само един начин да се достави болнично оборудване за два милиона долара от Ню Йорк до някой си купувач от Третия свят, готов да плати за него — отбеляза Кайли. — И това е — с огромни карго контейнери.

— Добра идея — отбелязах. — Трябва да дадем списъка от Хауърд на Джан Хогъл и да видим дали тя няма да може да засече нещо по корабите, отплавали няколко дни след всеки от обирите. Тя ще успее да ги засече по теглото. Ако са откраднати X килограма оборудване, ще отбележи за проверка всяка експедирана стока, която е тежала приблизително толкова.

— Нямах това предвид — каза Кайли. — Мислех си дали не можем да отидем до доковете и да разпитаме работниците. Онези момчета имат очи и уши навсякъде, а и неколцина от тях са ни длъжници.

— Идеята ти е чудесна — отбелязах аз. — Само че след това снимките ни ще излязат във вестниците като първите две ченгета, уволнени от администрацията на новия кмет Сайкс.

Мобилният й телефон иззвъня. Движехме се със сто километра в час и тя натисна бутона на телефона си, който го превключи директно в режим на високоговорител.

— Детектив Макдоналд — представи се.

— Обажда се Майк Данехи от „Добър избор“ — прозвуча глас от другата страна на линията. — Може ли да говоря с госпожа Харингтън?

Кайли грабна телефона и изключи високоговорителя.

— Госпожа Харингтън е — продължи тя.

И веднага снижи глас, така че едва чувах какво говори, но по изражението й можех да предположа, че новините бяха лоши. Нещо се беше случило със Спенс.

Преди много време, когато с нея все още бяхме новопостъпили кадети в академията, бяхме преживели зашеметяваща и сексуално освобождаваща връзка, продължила двайсет и осем дни. След това, както се пее в някое кофти кънтри, нейният приятел излезе чисто нов и лъснат от клиниката за лечение на зависимости и тя ме заряза, за да се омъжи за него.