Грабеж по сценарий

— Какво правиш? — учудих се.

— Това е ресторантската версия на презентация в „Пауърпойнт“. — Гери взе едно розово пакетче с подсладител и едно синьо с обикновена захар. — Синьото си ти, а розовото е Черил. Ето ви, представи си, че сте си у дома — каза тя и сложи и двете пакетчета в празната кутийка. — Това тук е работата — добави и взе една солница, която остави в другия край на масата. — На теб всеки ден ти се налага да ходиш в солната мина — продължи Гери, грабна пакетчето Зак от дома и го премести при работата. — Там си в компанията на още много мъже, всичките в синьо — поясни тя и обгради солницата с още няколко пакетчета захар. — Там е и бившата ти приятелка Кайли — добави и постави едно розово пакетче подсладител в синята купчинка. — На работа двамата с Кайли излизате и прекарвате между десет и четиринайсет часа заедно. — Тя взе двете пакетчета и ги премести на едно свободно място на масата. — Е? Все още ли мислиш, че всичко е заради извънредните часове, или по-скоро се извиняваш на Черил заради това, че прекарваш времето до късно вечер в компанията на Кайли?

— Надявам се, че не ме обвиняваш в нещо подобно — ядосах се аз, — защото целият ти анализ дотук е основан на стара информация. Отдавна съм продължил напред. Кайли остана в миналото. Черил е моето бъдеще. Сапуненият сериал с главен герой Зак Джордан свърши.

— Сигурна съм, че си вярваш, но забравяш едно нещо. Когато Черил се пренесе при теб, заедно преминахте от фазата на излизането във фазата на съвместното съжителство. Сега живееш с нея и се обзалагам, че всеки път, когато до късно през нощта с бившата ти си играете на стражари и апаши, ти се терзаеш от мисълта, че бъдещето ти си стои самичко в любовното гнезденце и чака да се прибереш. — Гери ми подаде кутийката със самотното розово пакетче подсладител и настоя: — Признай си го!

Преди да успея да й отговоря, телефонът в джоба ми извибрира и на екрана се появи съобщение. Беше от капитан Кейтс и гласеше: „“Грейси Меншън". Веднага".

— Гери, трябва да вървя — казах аз и се изправих.

— Почакай минутка — помоли тя и посочи пакетчетата изкуствен подсладител, разпръснати по масата. — А кой ще оправи цялата тази бъркотия тук?

— И откога това е моя работа?

По лицето й се разля триумфираща усмивка.

— Това е част от терапията ти, Зак. Животът си е твой. Трябва сам да си го оправиш.

6

Мюриъл Сайкс беше кмет на Ню Йорк едва от три месеца, но двамата с Кайли вече бяхме в списъка й с телефонни номера за бързо набиране. Бяхме й оказали изключителна помощ във времето, когато все още беше кандидат за поста, и по една щастлива случайност сега тя вярваше в мотото „Отвърни на доброто с добро“.

Началството в отдел „Специални клиенти“ отлично съзнаваше ползите от близките дружески отношения с политиците на власт и беше във възторг от факта, че сме спечелили доверието на кмета. Затова, когато получихме съобщението от Кейтс да отидем в резиденция „Грейси Меншън“, с Кайли нямахме време за губене, за да преценяваме приоритетите си. Сайкс беше нашият приоритет.

Кайли ме чакаше пред сградата на Девети участък.

— Знаеш ли какво иска кметът? — попитах я още щом се качих в колата.

— Не — отговори тя. — Бях в офиса, когато Кейтс получи обаждането. Нямаше повече подробности, тя просто ми нареди да тръгвам.

— Докладва ли на Кейтс докъде сме стигнали по случая с Елена Травърс?

— По-скоро докъде не сме стигнали. Нямаме нищо. Единственото, което можах да й кажа, е, че тези момчета не са били професионални крадци на бижута. Те са двама аматьори, които са направили ужасна грешка и сега ще се опитат да се отърват от огърлицата възможно най-бързо. Обясних й, че сме пуснали слуха за това и се надяваме да получим пробив чрез широката ни мрежа от разузнавачи.

— Широка ли? Обадили сме се само на трима детективи. Кейтс не се върза на тези глупости, нали? — усъмних се аз.

— Разбира се, че не. Но я накарах да се разсмее.

Две минути по-късно пристигнахме пред „Ерейси“ и съобщихме на охраната на портала, че имаме среща с кмета.

— Добре е да побързате — посъветва ни човекът от охраната. — Колата я чака и тя ще отпътува след минута.

Черният джип на кмета беше паркиран пред входа на резиденцията. Веднага разпознах шофьора й.

— Какво става, Чарли? Току-що получихме обаждане, че кметът искала да се види с нас.

— А тя току-що получи обаждане, че губернаторът искал да се види с нея. На всички ни се налага да играем по свирката на някого, Зак — поклати глава той.

С Кайли се изкачихме по стълбите пред входната врата, която в същия момент рязко се отвори и Мюриъл Сайкс излетя отвътре. Носеше топло лилаво манто и хладна намръщена физиономия.

— Добро утро, госпожо кмет — поздравих я аз.

— Любимката на Америка беше убита в града, който аз ръководя. Какво, по дяволите, му е доброто на това? — извика тя. После попита по-меко: — Докъде стигнахте по случая?

— Все още нямаме съществена информация, която да докладваме.

— Нищо съществено, изглежда, ще бъде лайтмотивът на целия ми ден — ядосано промълви Сайкс. — Тъкмо заминавам за Олбъни, където ще се наслушам на лъжи.