Грабеж по сценарий

Винаги става така. Макс затвори очи и се замисли над това колко невинно глупав можеше да бъде понякога брат му.

През последните двайсет и две години братята Басет бяха ставали жертва на три предходни обира. Всеки един от тях беше безупречно планиран от Макс и изпълнен от професионалисти. Нито един от случаите не беше разкрит и застрахователните претенции по всеки от обирите, отправени към различни застрахователни компании, бяха изплатени изцяло. Възлизаха на обща стойност деветнайсет милиона долара. Макс беше преработил откраднатите скъпоценности и беше продал камъните им поотделно.

— Лео — започна спокойно Макс, — тези две ченгета няма да се откажат. Ще се връщат отново и отново, и отново. Знаеш ли защо?

Лео сви рамене.

— Защото имат да се занимават с убийството на онази проклета филмова звезда! — не се сдържа и изкрещя Макс. — Предупредих те от самото начало, че това е лоша идея. Банта и Бъркхарт са в затвора за следващите трийсет години, а аз какво ти казах? Да не насилваме късмета си! Да не пробваме това с някой новак! Но не, ти се закле, че Джеръми можел да се справи и щял да намери двама безупречни заместници! Безупречни ли? Единият е мъртъв, а другият е избягал и сега ченгетата имат и снимка от охранителна камера, на която е цъфнало твоето приятелче. По-добре да намериш Джеръми и огърлицата ни преди тях или ще се окаже, че сме загазили здраво! Изобщо не знам защо ти позволих да ме убедиш да участвам в това.

— Да те убедя ли? Я не ми излизай с тия! Какъв друг избор имахме? — избухна и Лео. — Та ние пръскаме пари с лопати. Ти наясно ли си колко си похарчил по твоите ексклузивни сафарита из Африка и откачените ти изследователски експедиции в открито море? — настоя той. — Освен това само Бог знае колко милиона си налял в къщата на езерото.

— А ти, от друга страна, си тих и скромен като пенсионирана църковна мишка! — не му остана длъжен брат му.

— Макс, аз съм работил здраво цял живот. Заслужил съм си мъничко късче от „ла долче вита“.

— Малко късче ли? — изсумтя Макс. — Ти си най-себичният и хедонистичен тип на света. През септември нае самолет за трийсет души, които закара в Париж, настани ги в петзвезден хотел за четири дни, плати храната, напитките и…

— Млъквай! — изпищя Лео. — Това беше шейсетият ми рожден ден. Така е, знам, че похарчих много пари, ала изобщо не съжалявам за това! Non, je ne régrette rien, mon frère.2 Ще харча сега, докато съм жив, а ако не ми достигат, ще изляза и ще намеря още!

— Искаш още пари, така ли, Лео? Всичко, което трябва да направиш, е да подпишеш проклетия договор с „Пресио Мундо“ и ще разполагаш с всички пари, от които имаш нужда, за да се изхранваш до деня, в който умреш.

— Никога! Лео Басет е бижутерът на звездите, а не някой продажник на евтини дрънкулки за още по-евтини квартални мексикански курви.

— Продажник ли? Ще бъдеш партньор с една от най-богатите корпорации в света. А те не са никак евтини! Те са за масовия пазар, което ще рече, че половин милион жени може да носят нашите бижута вместо само една мъртва актриса.

— Какво намекваш, Макс? — попита Лео и отстъпи крачка назад.

— Не намеквам нищо. Директно ти заявявам, че вината за смъртта й е твоя. Ти трябваше да си на задната седалка до нея. Ти трябваше да я успокояваш и да я убедиш да предаде огърлицата без съпротива. Това можеше да бъде единственото най-важно нещо, което да направиш в целия си живот, Лео, а ти го прецака. И то само защото не искаше да минеш по червения килим вонящ на рибен сос!

— Съжалявам за актрисата, но кражбата на огърлицата беше правилното нещо — настоя Лео.

— А защо не го напишеш в една малка мила саморъчна бележчица до родителите на Елена? Скъпи мамо и татко, съжалявам за дъщеря ви, но ми трябваха парите. Подпис, Лео Басет, бижутерът на звездите.

Максуел Басет знаеше добре кои лостове да натисне, за да предизвика брат си, и още по-добре — че този беше последният.

Лео се обърна и му показа среден пръст, след което се завъртя демонстративно и побърза да напусне стаята.

Горкият Лео — помисли си Макс, — наистина ли си мислеше, че ще оставя ти и Джеръми да отговаряте за кражбата на огърлица за осем милиона долара?

Усмихна се. Нещата вървяха дори по-добре, отколкото беше запланувал.

— Същото важи и за мен, Лео — прошепна съвсем тихо той. — Non, je ne régrette rien, mon frère.

31

— Един мъртъв престъпник е добро начало — заяви капитан Кейтс, след като я осведомихме набързо за развитието по случая с убийството на Травърс. — Само че изминаха вече почти четиридесет и осем часа от смъртта на Елена. Тя беше световна звезда и половината свят очаква от нас отговори.