Грабеж по сценарий

Обади се и установи, че продавачът беше самата Ани Райдър. Преговорите със сина й полуидиот щяха да са далеч по-лесни — той би се съгласил на всякаква цена, а щом Макс пипнеше огърлицата, щеше да се разплати с Теди с един куршум в главата. Джеръми обаче го беше предупредил за хитростта на възрастната жена. Тя беше прекалено умна, за да повярва, че Макс би сключил сделка без преговори. Щеше да му се наложи да се пазари, карайки я да си мисли, че е поработила здраво за парите си, и в крайна сметка да я остави с чувството, че е победила.

Трябваше му само малко търпение. И втори куршум.

Макс изключи двигателя в средата на езерото и лодката бавно спря. Дълбокомерът на таблото показваше, че разстоянието до дъното е малко под осемнайсет метра. Достатъчно дълбоко. Теди и Ани Райдър щяха да пристигнат в къщата в два следобед. До мръкване щяха да се озоват на дъното на езерото Мохеган с тежести, завързани за глезените, и разпрани стомаси, за да не могат телата им да изплуват заради отделящите се газове.

Няколко дни след това полицаите щяха да освободят тялото на Лео и Макс с опечалена физиономия щеше да се появи пред медиите в деня на погребението му. След това щеше да подпише договора с „Пресио Мундо“. А първото създадено впоследствие бижу щеше да бъде посветено на скъпия му и непрежалим брат.

Запали една от пурите, оставени от Том, облегна се удобно назад и се отпусна под лъчите на априлското слънце. Ловът беше почти към края си.

69

Ани Райдър реши, че в един друг свят тя и Макс Басет биха били невероятен екип. Той беше майстор в създаването на изтънчени бижута, а тя, по дяволите, беше истинска легенда.

Двамата можеха да направят милиони, но тя би го зарязала като лош чек още в мига, в който започнеше стрелбата. Би могла да преглътне цялата тази глупост около славата му на голям ловец, макар че ловът беше нещо тъпо, но убийството на Елена Травърс я беше накарало рязко да смени мнението си. Басет не беше натиснал спусъка, ала беше наел Реймънд да свърши мръсната му работа, с което Теди се оказа съучастник в убийство.

Сега човекът, който би могъл да бъде идеалният й партньор, се беше превърнал в главния й враг. И Ани Райдър бе на път да реши този въпрос веднъж завинаги.

— Пътят до къщата на този тип е като игрище за хокей на лед — отбеляза Теди, докато прекарваха очукания шевролет по замръзналото шосе.

— Просто карай бавно — предупреди го Ани, забелязвайки охранителната камера, монтирана на едно дърво. — И се усмихни, дават ни по телевизията.

Какъвто си беше глупав, Теди действително намали и се усмихна.

— И никакво говорене, разбра ли? — напомни му Ани.

Теди прекара пръсти пред устните си, затваряйки въображаем цип.

После паркира колата и двамата тръгнаха към къщата. Ани позвъни на вратата. Макс Басет отвори и веднага претърси Теди за скрито оръжие.

— Чист е — установи Макс и се обърна към Ани. — Ами ти?

— Аз не вярвам в оръжията — каза тя. — А освен това, ако не разполагаш с жена полицай, няма начин да ме докоснеш и с пръст.

На Макс не му пукаше дали тя носеше цял арсенал, скрит под червено-черния й пуловер. Така или иначе щеше да е мъртва, преди да успее да стреля.

— Можем да поговорим в бърлогата ми — предложи той и ги поведе надолу по коридора към дебела плоча от макасарски абанос, която собственоръчно беше донесъл от индонезийската джунгла. Набра кода на клавиатурата и махагоновата врата се отвори.

Влязоха и Ани чу електронното цъкване — сигнал, че вратата се беше затворила зад тях. От архитектурна гледна точка стаята беше великолепна, помисли си тя. Коминът на каменната камина се издигаше до тавана, а отпред имаше интересен дървен балкон, окъпан в слънчева светлина. Цялото място обаче излъчваше смърт. Огромен бял тигър с раззината уста и остри зъби, застинал по средата на скока си, заемаше централното място в помещението. Беше заобиколен от дузини други препарирани животни, рогове и глави по стените. Това беше огромна колекция от трофеи, събирани цял живот от мъж, чиято единствена страст беше да убива други живи същества.

С Теди се настаниха на дивана, покрит с кожа от зебра, а Макс зае мястото срещу тях зад инкрустираното със слонова кост кожено бюро.

— Колко искате? — попита той.

— Огърлицата беше застрахована за осем милиона — каза Ани.

— Тази беше върната. Досега сигурно сте разбрали, че това, което притежавате, е доста евтин фалшификат.

— Не я пробутвай толкова евтино — възрази Ани и се усмихна. — Тя е оригинал на Макс Басет и далеч не е без стойност.

— Ласкаете ме, мадам, което, сигурен съм, е целта ви. Въпреки това, дори и с моето име отгоре, тази би струвала най-много стотина хиляди.

— А аз защо бих се съгласила да взема сто хиляди, когато застрахователната компания предлага възнаграждение от четвърт милион?

Макс стисна челюсти.