Грабеж по сценарий

— Има един огромен важен факт за него — отбеляза Сайкс. — Преди три години щабсержант Ричард Хоук от военните сили на САЩ е спасил живота на стотици войници, коалиционни партньори и цивилни граждани, предотвратявайки атентат от половин дузина афганистански самоубийствени атентатори, нахлули в база на НАТО. Бил е награден със Сребърна звезда за това.

Сайкс ни подаде снимка на генерал с четири звезди на пагона, заснет в мига, в който награждаваше Хоук с ордена.

— Хоук е напуснал армията преди две години — продължи той. — Оттогава е защитник на правата на ветераните. Казано накратко — човекът, когото сте арестували снощи, е национален герой.

Усетих, че ме изби студена пот, ала Кайли явно понесе новината по-спокойно.

— При цялото ми уважение, сър — започна тя, — националните герои не задигат медицинско оборудване за милиони долари.

— Разбира се, но вие разсъждавате като полицай.

— Мислех, че такава е работата ми, сър.

— Така е, но моята е да мисля за публичния отзвук, който ще избухне, щом излезе наяве новината, че елитната полицейска част под егидата на съпругата ми е закопчала любимеца на Америка.

— Сър, аз самата съм патриот до дъното на душата си — отговори рязко Кайли, — само че Сребърната звезда не гарантира безпроблемно излизане от затвора. Какво се очаква да направим? Да му се извиним за ареста ли?

— По-кротко, детективе — нареди Кейтс. — През миналата нощ имахме полицейски проблем. Вие го разрешихте. Сега всичко това е на път да се превърне в лайняна политическа въртележка и ако смятате, че не е и ваш проблем, значи служите в грешната полицейска част. Този отдел е сформиран, за да работи по поръчение на кмета. Това означава, че когато тя има проблем, всички ние имаме проблем.

— Да, госпожо — кимна Кайли, след което се случи нещо рядко за нея — тя се извини.

— Хауърд, съжалявам — каза. — Какво можем да направим, за да помогнем?

— Не знам — поклати глава той. — Аз съм просто човек от рекламния бизнес. Мюриъл е кмет на града само от три месеца. Преди това беше щатски прокурор. И двамата сме свикнали да плуваме сред акули, но те бяха беззъби в сравнение с тази, пред която се е изправила в момента, особено Уолок.

— Денис Уолок? — смръщих се аз само при споменаването на името му.

Сайкс кимна. Уолок е кошмарът на всеки прокурор. Той е най-страховитият наказателен адвокат в града, нещо като кръстоска между Кларънс Дароу и лорд Волдемор. Забележителните му умения да завладява умовете на дванайсетчленното съдебно жури бяха толкова легендарни, че пресата му беше измислила прозвището Магьосника — име, което само подчертаваше мистичната му слава.

— Бил е нает от петимата обирджии на болница „Хъдсън“ — уточни Кейтс. — Обадил се е на прокурора тази сутрин и настоява градът да се откаже от случая.

— Да се откажем от случая ли? — избухна Кайли — Капитане, заловихме ги да крадат оборудване. Те стреляха по нас!

— Оказва се, че са използвали халосни патрони и оръжие, което не е смъртоносно — заяви Кейтс.

— Няма оръжие, което да е сто процента несмъртоносно.

— Магьосника ще твърди, че клиентите му са обучени в точната стрелба военни. Използвали са оръжията само за да задържат полицията настрана.

— Ами десетте болнични заведения, които са ограбили?

— Информирал е градския прокурор, че възнамерява да използва техниката на защита в стил Робии Худ.

— Поправете ме, ако греша, капитане — започна Кайли с тон, който граничеше със заяждане, — но според Уолок ще излезе следното: Конгресът се е направил на глух пред кампанията на сержанта за осигуряване на по-добра медицинска грижа и помощи за ветераните, така че Хоук и неговата Весела дружина решили да финансират начинанието си на своя глава. Не са се опитвали да продават откраднатото оборудване на черния пазар. Всичко отивало в нелегалната здравна клиника за ветерани, която изграждали. Съдебните заседатели ще се хванат за това.

— Съдебни заседатели ли? — ужаси се Сайкс. — Единствената цел да привлечем отдел „Специални клиенти“ в това беше да държим случая далеч от пресата. Ако цялата тази информация изтече публично, това ще се превърне в глобален кошмар, който ще залее първите страници на вестниците, и в истинска политическа катастрофа за Мюриъл.

— Имам идея за едно положително разрешение на ситуацията — казах.

— Споделете, моля — въздъхна Хауърд Сайкс.

— Няма да ви хареса — предупредих го аз.

— Без значение е дали на мен ще ми хареса, стига на жена ми да й хареса — отговори той.

— Вероятно и тя ще го намрази — отбелязах аз. — В него няма и грам политическа артистичност. Предложението ми е изцяло подчинено на директната полицейска логика, че щом има задача, тя трябва да се свърши.

— Изобщо не ми пука за политическата артистичност — извика Сайкс. — Искам само да попреча на Магьосника Уолок да изкара сержант Хоук един съвременен Робин Худ. Защото, ако го направи, жена ми ще изглежда като проклетия шериф на Нотингам.

67