Грабеж по сценарий

Беше дванайсет и петнайсет часът след полунощ в неделя — последният трийсети ден от неуспешния експеримент да съжителствам с жената, която обичах. Пробните опити бяха приключили и донякъде аз бях виновен за провала. Очаквах, че скоро щях да бъда натирен от връзката ни.

Е, значи животът ти занапред ще бъде такъв, Закъри — помислих си аз. — Ще седиш сам в апартамента си по гащи, ще цъкаш бутоните на дистанционното и ще ядеш ферментирало мляко с полезни бактерии и плодов вкус по твой избор. Колко жалко.

Тъкмо се настанявах по-удобно на местенцето си за самосъжаление, когато входната врата се отвори.

— Здрасти.

Беше Черил.

— Къде беше? — погледнах я изумено и подскочих от дивана. — Седя тук цяла вечер и те чакам — добавих, опитвайки да задържа сериозната си физиономия, ала се оказа невъзможно.

И двамата едновременно избухнахме в смях. Това нямаше да промени фактите, но поне разчупи леда помежду ни.

— Майка ми имаше свободен билет за Палячи и тъй като нямах какво по-интересно да правя, отидох с нея — каза Черил.

— Този Палячи е новият, когото взеха да играе за „Никс“, нали? — пошегувах се аз.

Тя се разсмя и седна на дивана до мен.

— Прибрал си се у дома рано, при условие че щеше да си дежурен цяла нощ. Успяхте ли да хванете лошите? — поинтересува се тя.

— Цели петима.

— Поздравления. Това значи ли, че си бил прекалено зает, за да обмислиш твоята идея за това накъде ще продължи връзката ни?

— Точно обратното. През цялото време мислих само за това.

— И какво измисли?

— Защо не ми споделиш първо твоето решение?

— Не. Ти си пръв, Зак. Давай смело — подкани ме тя.

— Обичам те — прошепнах. — И не искам да те изгубя.

— И аз те обичам. — Тя постави ръка на коляното ми. — И определено не искам да ме изгубиш.

— Чух добре какво каза в петък сутринта в закусвалнята. Мислех, че ако заживеем заедно, ще се сближим още повече, ала излиза, че се фокусираме почти изцяло върху това колко много от времето си не можем да прекарваме заедно. Винаги изглеждаш тъй дяволски щастлива, когато ме видиш да влизам. Никога не се бях замислял как ли се чувстваш ти, когато се прибереш у дома и аз не съм тук.

— Доста е самотно — призна Черил. — Знам, че съм си у дома, но въпреки това усещам апартамента пуст.

— Добре, ето какво ще кажа — събрах смелост аз. — Съзнавам, че това да не живеем заедно, ни се отразява по-добре от съвместния живот. Имам желание да се върнем към предишното положение.

Тя затвори очи за миг, след което отново ги отвори и се усмихна.

— Добър опит. Мисля, че така и двамата ще бъдем по-щастливи.

— А и по този начин ще си получа обратно всички свободни чекмеджета на скрина — опитах да се усмихна.

— Е, не съвсем всичките — прегърна ме тя. — Това, че обичам да се събуждам в собственото си легло, не означава, че искам да го правя абсолютно всяка сутрин.

66

Някои ченгета са способни да разрешат един сериозен случай и да се носят на вълните на славата до края на кариерата си. Аз бях разрешил силно политизиран престъпен случай и щях да се радвам на еуфорията от резултатите поне няколко дни, но само пет часа след като си легнах същата нощ, влакът на предстоящата ми слава дерайлира напълно.

Мобилният ми телефон иззвъня, беше Кайли.

— Какво има? — изръмжах сънено, щом вдигнах.

— Току-що ми се обади Кейтс. Иска ни в офиса си до двайсет минути — каза тя.

— Защо?

— Не ми съобщи подробности. Само предупреди да не закъсняваме. Защото Хауърд Сайкс не обичал да го карат да чака.

Скочих от леглото и трескаво започнах да се обличам.

— Какво става? — попита все още сънена Черил.

— Не съм сигурен. Знам само, че Хауърд Сайкс ни чака с Кайли в кабинета на Кейтс.

— Сигурно бърза да ви връчи почетния ключ от града след всичко, което направихте снощи — подметна тя.

Погледнах часовника си. Бях абсолютно сигурен, че градските първенци не раздаваха ключове от града в 6:26 часа сутринта.

Взех такси до Деветнайсети полицейски участък. Кайли вече ме очакваше отпред. Качихме се на бегом по стълбите и се озовахме в офиса на Кейтс точно в 6:44. Сайкс беше вече там.

Кейтс пропусна обичайната размяна на любезности и премина директно на въпроса по същество.

— Разпитахте ли Рик Хоук снощи? — попита тя.

— Човекът не беше в състояние да говори — обясних. — Беше изгубил доста кръв.

— А проверихте ли името му в системата?

— По-важно беше да спасим живота му — обади се и Кайли. — Специалните части неутрализираха още четирима престъпници и всички те бяха предадени в централния арест. Защо се интересувате? Да не би Хоук да е имал и други престъпления?

Кейтс кимна към Хауърд Сайкс. Оттук насетне шоуто беше негово.