Градина на желанията

За пръв път му устройваше такава изненада на работното място. Разбира се, понякога идваше да му донесе обяд и тогава се целуваха и натискаха, но досега не бяха правили секс. На практика почти не беше останало място, на което да не са се любили. Тя се чудеше как да измисли нещо ново, за да поддържа интереса на Хънтър Джон — важното бе той да не мисли за Сидни или че животът му не е какъвто си е мечтал. Ема не пестеше усилия, за да го дари с щастие. Тя обичаше - не, обожаваше - да прави секс. Само дето понякога се обезсърчаваше, защото не знаеше дали съпругът й желае именно това. Искаше да спечели любовта му, а пък ако не успееше, предпочиташе да не знае. Предпочиташе той да не я обича, отколкото да го загуби завинаги. Питаше се дали и майка й разсъждава по същия начин, дали държи на любовта или само на лукса и удобствата.

Чу откъм коридора гласа на мъжа си и леко разтвори бедра.

В кабинета влезе Хънтър Джон старши и възкликна:

-    Мили Боже!

Ема изпищя, свлече се от бюрото, пъхна се в нишата отдолу и притисна колене до гърдите си. Хънтър Джон влезе след баща си и попита:

-    Какво става?

-    Ще ви оставя насаме с жена ти — процеди старецът.

-    Жена ми ли? Къде е?

-    Под писалището. Дрехите й обаче са на стола. Срамота, момче, така ли управляваш фабриките ми?

Вратата се затвори. Хънтър Джон се приближи до бюрото и коленичи, за да погледне отдолу.

—    Да му се не види, Ема! Какви ги вършиш?

—    Исках да те изненадам.

—    Никога не сме го правили тук. Защо ти скимна I тъкмо днес, когато баща ми цъфна без предупрежде- , ние, за да провери дали се справям с работата! Той току-що те видя гола! Какъв срам!

Ема изпълзя изпод бюрото. Знаеше, че той много ' държи на мнението на баща си, а ето, че го беше злепоставила пред кумира му. Защо всичко се беше объркало така внезапно?

Животът й беше безоблачен (тя предпочиташе да забравя неприятностите), докато Сидни се завърна. Защо беше нарушила доброволното си изгнание? Не можеше ли да си остане там, където бе прекарала последните десет години?

—    Извинявай — прошепна и започна да се облича.

—    Какво те прихваща напоследък? Не ме оставяш на мира, отказваш да излизаме заедно, обаждаш ми се по шестнайсет пъти дневно. А сега ме изложи пред баща ми.

Ема навлече роклята и нахлузи обувките си.

—    Искам да съм сигурна, че... - Тя се поколеба. На върха на езика й беше да каже: „Че ме обичаш.“

—    Какво?

—    Че няма да ме напуснеш.

Хънтър Джон поклати глава:

—    Не те разбирам.

—    Неспокойна съм. Откакто Сидни се върна...

—    Ти подиграваш ли се? — избухна Хънтър Джон.

- Вършиш щуротии заради Сидни, така ли? Върви си у дома! Веднага! — Той забърза към вратата, без да се обърне да я погледне. - Ще се опитам да догоня татко и да му обясня поведението ти.

212

—    Знаеш ли какво ми каза днес Елиза Бофорт? — подхвърли тя вечерта, докато бяха на масата. — Сестрите Уейвърли отишли с гаджета на езерото. Какво си въобразява Сидни? Там ходят само тийнейджъри. А Клеър! Представяш ли си я на плажа?

Хънтър Джон дори не я погледна, а се зае с десерта - любимата си шоколадова торта със сметанова глазура, която Ема бе поръчала специално за него. Щом го довърши, отмести стола си и подвикна на момчетата:

—    Елате да поритаме в двора.

Джош и Пейтън радостно заподскачаха. Обичаха да играят с баща си, а той, колкото и да бе зает, винаги отделяше време за синовете си.

—    Идвам с вас, изчакайте ме. - Ема изтича в стаята си и си сложи червените бикини, които съпругът й харесваше, но като слезе обратно по стълбището, тримата вече бяха навън. Тя излезе на терасата, под която се простираше добре поддържаната морава, и се облегна на парапета. Хънтър Джон и момчетата ритаха топка на двора, тениските и косите им вече бяха мокри от пот. Беше седем и половина вечерта, но още бе светло и много горещо. Лятото отказваше да се предаде и да отстъпи пред есента. Ема харесваше този сезон. Момчетата бяха във ваканция и тъй като денят беше дълъг, на Хънтър Джон му оставаше време да разговаря или да се забавлява с тях, след като се върнеше от работа.

Басейнът беше вдясно от дневната, но Ема реши, че няма смисъл да си намокри косата и да си развали прическата, щом съпругът й няма да я види как плува. Сложи си пъстроцветен саронг, слезе на двора и

започна да окуражава синовете си. С нетърпение очакваше началото на футболния сезон, когато щеше да посещава училищните мачове и заедно с цялото семейство да гледа срещите, излъчвани по телевизията в неделните следобеди и понеделник вечер. Това беше семейна традиция, нещо, което Сидни не беше правила с Хънтър Джон. Навремето ходеше на мачовете на отбора му, но всъщност футболът не я интересуваше. А Ема го обичаше, защото беше любимият спорт на Хънтър Джон. Обаче той се отказа от спортната си кариера, след като не го приеха в „Нотр Дам“. Отказа се, защото тя забременя.

Слънцето залезе и Ема донесе от кухнята кана със студена лимонада. Скоро момчетата и съпругът й тръгнаха към басейна.