Градина на желанията

Къса пътечка водеше от паркинга, посипан с чакъл, до езерото. Тейлър вървеше подир Клеър и тя се почувства още по-притеснена - този човек знаеше за нея тайни, неподозирани от никого. Струваше й се, че очите му я пронизват, но обърнеше ли се, виждаше, ( че той гледа в друга посока. Дали пък не си въобразя- ■ ваше, защото искаше да е така? Вероятно това бе поведението на всички, които са били интимни. Споделиш ли с някого тайна, срамна или не, тя ви сближава. Човекът, на когото си се доверил, придобива особено значение само заради онова, което знае.

Дърветата се разредиха, шумът се усили. От една- | та страна на езерото се простираше естествен плаж, а от другата растяха типичните за Юга невисоки борове, по които децата се катереха, за да скочат във вода-

204

та. Сидни се оказа права — наистина имаше много летовници, но те намериха свободно местенце и разстлаха одеялата.

Клеър беше приготвила сандвичи с пиле и авокадо и кайсиеви кексчета, Сидни бе взела чипс и няколко бутилки кока-кола. Настаниха се удобно и забъ-бриха, докато се хранеха. За изненада на Клеър много жени спряха да ги поздравят. Бяха предимно клиентки на Сидни, които й изразяваха благодарността си -новите им прически им придавали самочувствие, мъжете им били много по-внимателни с тях, а механиците, които ремонтирали колите им, вече не можели да ги ударят в сметката.

Бей си изяде сандвича и заяви, че иска да поплу-ва. Хенри и Сидни тръгнаха с нея към езерото, а Клеър и Тейлър останаха сами.

—    Сега ще ти разкажа една история. — Той се из-легна и сложи ръце под тила си.

Клеър седеше на другото одеяло, но беше доста-тъчно близо, за да го наблюдава. „И аз знам една тайна за него — помисли си. - Знам как изглежда, когато е под мен.“

—    Защо смяташ, че твоята история ме интересува? - подхвърли кисело.

—    Другата възможност е да разговаряме. Предполагам, че предпочиташ да чуеш разказа ми.

—    Тейлър, не си въобразявай...

—    Слушай внимателно. Навремето, когато бях тийнейджър, екскурзията до местното езеро беше истинско събитие, особено за нас, хлапетата от колонията, която се намираше на двайсетина километра от града и беше доста изолирана. Но преди да продължа, ще направя малко лирично отклонение. Сред съученич-

ките ни имаше момиче на име Джина Парети. За кратко време тя се промени и стана жена, а всички момчета, включително моя милост, полудяха по нея. Глът-вахме си езиците, когато тя минеше покрай нас в коридора, и дни наред не можехме да обелим и дума.

Лете Джина всеки ден правеше слънчеви бани на брега на езерото и аз (вече бях на шестнайсет) се стараех да не пропускам нито ден, за да я погледам как се пече по бикини. Към края на лятото реших да рискувам. Повече не издържах — мисълта за нея ме обсебваше. Изгубих апетит, по цели нощи не мигвах.

И така, скочих в езерото, преплувах няколко дължини, за да се покажа като мъжкар, излязох на брега и тръгнах към Джина. Изтъпанчих се пред нея и я намокрих, защото водата се стичаше от косата ми. Бях на възраст, когато смятах, че да ядосаш някое момиче е равнозначно на любовно признание. Тя отвори очи, погледна ме и... изпищя. Не бях забелязал, че докато излизах от водата, банските ми гащета са се смъкнали. Няма да те отегчавам с подробности, ще кажа само, че за малко не ме арестуваха за ексхибиционизъм.

Клеър неволно се засмя... и внезапно й олекна.

-    Сигурно си потънал в земята от срам - промърмори. - Било е ужасно.

-    Всъщност не беше. След три дни тя ме покани на среща. В интерес на истината след този ден станах много популярен сред момичетата.

-    Лъжеш ли ме?

Тейлър й намигна:

-    Има ли значение?

Тя отново се засмя:

-    Благодаря ти.

206

-    Стига да поискаш, ще споделя с теб унижението си.

-    Било е унизително, но и нормално. Бил си нормален юноша. През лятото си плувал в езеро. Може би нощем си ходел на някоя алея на влюбените... Със Сидни щяхте да си паснете идеално.

-    Ти не си ли била нормална тийнейджърка?

-    Не — лаконично отвърна Клеър и отговорът й изобщо не го изненада. - Хенри беше като мен. Бяхме прекалено млади, когато поехме бремето на отговорността.

Тейлър се подпря на лакът и се загледа в Сидни и Хенри, които стояха близо до водата и наблюдаваха Бей. Някой повика Сидни, тя каза нещо на Хенри и отиде да си побъбри с жените, седнали наблизо.

-    Не ти ли е криво, че сестра ти ходи с него?

-    Първо, те не са гаджета, второ, защо да ми е криво? — сопна се Клеър, за да не издаде, че още се тревожеше заради приятелството на сестра си с младежа от фермата. Онази нощ в градината бе проявила необичайна слабост. Само че това нямаше да се повтори.

-    Питам, защото не искам да страдаш. Ужасно е да си влюбен в някого, който не се интересува от теб.

-    О! — Клеър разбра, че погрешно е изтълкувала думите му. - Хенри не ме интересува.

-    Радвам се. - Тейлър се изправи и си свали обувките. - И аз ще поплувам.

-    Но... ти още си с дрехите.

-    Обичам те по много причини, Клеър. - Той си съблече ризата и добави: — Единственият ти дефект е, че много разсъждаваш. — Затича се и се гмурна в езерото.