Градина на желанията

Ема прекоси дневната и седна до него на канапето, но не се осмели да го докосне. Страхуваше се, че ако действа прибързано, ще предизвика гнева му. Крадешком погледна отворения албум. На всички снимки бяха тримата - тя, Сидни и Хънтър Джон. На една бяха фотографирани в „Купола“ - покрития двор пред столовата, където понякога излизаха тайно да изпушат по цигара. На друга тримата се кривяха пред обектива, застанали до шкафчетата си в коридора на училището, на трета празнуваха блестящото участие на Хънтър Джон в юбилейния футболен мач.

-    Бях влюбен в Сидни - промълви той. Странно, но Ема изпита облекчение въпреки признанието му. После обаче Хънтър Джон каза нещо, което я порази:

-    Вече разбирам, че е било само младежко увлечение, но тогава бях на друго мнение. Само че това не е най-важното. Виж тези снимки — на всяка гледам Сидни. Ти — също. След време я забравих. Но не и ти,

242

Ема. Питам се дали в продължение на десет години Сидни е присъствала в брака ни, без да разбера. Така ли е?

Ема стискаше зъби да не се разплаче. Сълзите я загрозяваха. Клепачите и носът й подпухваха, гримът й се стичаше по страните й.

-    Не знам - промълви. - Обаче често се питам дали ако имаше възможност да върнеш миналото, отново би постъпил по същия начин. Би ли избрал мен?

-    Затова ли се стараеш толкова? Страхотна си в леглото, поддържаш дома ни изряден... Нима причината е, че се страхуваш да не те изоставя?

-    Не! — отчаяно възкликна тя. - Правя го, защото те обичам! Но чувствам вина, защото ти отнех правото на избор. Заради мен се отказа от следването и от мечтаното пътуване до Европа. Вместо да си живееш живота, набързо стана баща на две деца. Тайнич-ко си признавах, че ти съсипах живота заради омразата си към Сидни. Ненавиждах я, задето обичаше нея, а не мен, затова те прелъстих. Оттогава непрекъснато се старая да ти се реванширам, че провалих плановете ти.

-    Грешиш, Ема! Не ми отне правото на избор. Та нали избрах теб!

-    Нима когато отново видя Сидни, не се запита какъв щеше да е животът ти, ако не се бяхме оженили? Не ни ли сравни? Не ти ли хрумна поне за миг, че щеше да си по-щастлив без мен?

-    Не! - Хънтър Джон изглеждаше объркан. -През тези десет години много рядко се сещах за нея. Сърцето ми не трепна, когато разбрах, че се е върнала. Обаче ти непрекъснато ми я натрапваш. Повярвай, тя няма място в живота ни.

—    О! — Ема се извърна и с пръсти избърса сълзите си, за да не потекат по страните й.

Той нежно я хвана за брадичката и я накара да го погледне:

-    Щастлив съм с теб, Ема. Всеки ден от живота ми е изпълнен с радост и трепетно очакване. Ти ме разсмиваш, стимулираш мозъка и либидото ми. Понякога изобщо не те разбирам, но нищо не може да се сравни с удоволствието сутрин да се събуждам до теб, а вечер да се прибирам у дома при теб и децата. Аз съм най-щаст-ливият човек на света. Обичам те лудо - не подозирах, че мога да обичам така друго човешко същество.

-    Сидни...

—    Не! - прекъсна я той и отдръпна ръката си. -Не започвай отново. Нима с нещо ти показах, че съжалявам за избора си? Положих нечовешки усилия да ти докажа обичта си, но наскоро очите ми се отвориха. Проблемът не е помежду ни, а между двете ви със Сидни. Подозирам, че отчасти и майка ти има вина. Запомни - обичам теб, а не Сидни. Искам да живея с теб, а не с нея. Вече не сме младежите на тези снимки. - Той затвори албума, заличавайки юношеските мечти за спортна слава и пътуване на автостоп из Франция. — Поне аз не съм.

Ема докосна бедрото му и по навик плъзна ръка нагоре - умът й все мислеше за секс и винаги щеше да е така.

-    И аз не го искам, Хънтър Джон, честна дума.

Съпругът й изпитателно я изгледа:

-    Мисля, че тя се върна завинаги, Ема.

—    Имаш право.

—    Върна се в града — добави той. — Не и в живота

ни.

244

—    Така ли?

Той поклати глава:

-    Опитай се, Ема. Друго не искам.

Тринайсета глава

Фред седеше зад бюрото в канцеларията си и се взираше в уреда за рязане на манго.

Как ли трябваше да изтълкува подаръка от Иванел?

Джеймс обичаше манго. Може би трябваше да му се обади и... да го покани да хапнат плодове?

Защо посланието не беше по-конкретно? Защо го бе получил чак сега?

За какво му беше глупавата джунджурия? Как щеше да му помогне да си върне Джеймс?

Дни наред си блъскаше главата над загадката и чакаше някаква поличба, нещо, което да му покаже как да постъпи.

На вратата се почука и в канцеларията надникна заместник-управителката Шели:

—    Фред, търси те един човек.

-    Ей-сега идвам. - Той грабна сакото си, преметнато на облегалката на стола, и го облече.

Излезе в търговската зала и видя, че Шели разговаря със Стив Маркъс, който водеше кулинарните курсове в „Ориън“. Двамата с Фред се познаваха от години и често разговаряха за разни кулинарни специалитети, разменяха си рецепти. Той се вцепени. На

сбогуване Джеймс му беше препоръчал да се сближи със Стив. „Въобразявам си глупости!“ - помисли си, но едва се насили да се приближи до посетителя. Не искаше да се „сближава“ с него в онзи смисъл, който Джеймс влагаше в думите си.