Грей

— Добре — отвръщам и поглеждам през прозореца, опитвам се да избия Ана и Джорджия от мислите си. Така и не успявам, но ми хрумва една идея.

Звъня на Андреа.

— Добро утро.

— Добро утро, господин Грей.

— На път съм към офиса. Би ли ме свързала с Бил?

— Да, господине.

След малко говоря с Бил.

— Здравейте, господин Грей.

— Хората ти провериха ли Джорджия за завода? Интересува ме Савана.

— Мисля, че да, господине. Трябва обаче да се уверя.

— Провери. И ми се обади.

— Добре. Това ли е всичко?

— Засега. Благодаря.

* * *

Денят ми е натоварен, срещите са една след друга. От време на време поглеждам имейлите, но Ана не ми е отговорила. Питам се дали не се е уплашила от тона на моя мейл, или просто е заета с други неща.

Какви други неща?

Просто не успявам да спра да мисля за нея. През целия ден разменям есемеси с Каролайн Актън, одобрявам или изключвам тоалетите, които е избрала за Ана. Надявам се тя да ги хареса: ще изглежда зашеметяващо във всичките.

Бил се свързва с мен и ми съобщава за потенциален терен за завода ни близо до Савана. Рут проверява.

Поне не е Детройт.

Обажда се Елена и решаваме да вечеряме в Кълъмбия Тауър.

— Крисчън, много си потаен за това момиче — упреква ме тя.

— Ще ти разкажа всичко на вечерята. В момента съм зает.

— Ти винаги си зает — смее се тя. — До осем.

— До осем.

Как е възможно жените в живота ми да са толкова любопитни? Елена. Мама. Ана… За стотен път се питам какво ли прави. А, ето че най-сетне пристига отговор от нея.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Многословие

Дата: 31 май 2011, 19:08

До: Крисчън Грей

 

Сър, безспорно имате заложби на добър писател. Трябва да ида на вечеря в голф клуба на Боб. И за Ваше сведение, врътвам очи при мисълта за предстоящия купон. Но засега задникът ми е в безопасност, тъй като Вие и сърбящата Ви ръка сте доста далеч от мен.

Имейлът ти… Хареса ми много. Ще отговоря при първа възможност. Липсваш ми.

Приятен следобед.

Твоя Ана

Това не е „не“, а аз ѝ липсвам. Облекчен съм, развеселен съм от тона ѝ. Отговарям.

От: Крисчън Грей

Относно: Задника ти

Дата: 31 май 2011, 16:10

До: Анастейжа Стийл

 

Уважаема госпожице Стийл,

Малко съм разконцентриран от заглавието на имейла Ви. Няма спор — засега е в безопасност.

Засега.

Приятна вечеря в клуба. И ти ми липсваш, особено задникът ти и многознайната ти уста.

Моят следобед ще е тъп и единственото, което ще му вдъхва живот, ще е мисълта за теб и за очите, които така умело въртиш.

Мисля, че Вие, госпожице, имахте смелостта да ми посочите истината, че аз също страдам от този доста неприятен порок.

Крисчън Грей Въртящото око

и Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Няколко минути по-късно отговорът ѝ звънва в пощенската ми кутия.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Въртящото око

Дата: 31 май 2011, 19:14

До: Крисчън Грей

 

Уважаеми господин Грей,

Престанете да ми пишете. Успявате да ме разсеете дори и от другия край на континента.

А, и да не забравя да попитам. Кой Ви пляска, когато си връткате очите?

Твоя Ана

Ти, Ана, ти.

Винаги.

Спомням си как ми каза да мълча и как подръпна срамните ми косми, докато седеше върху мен, гола. Тази мисъл ме възбужда.

От: Крисчън Грей

Относно: Дупето ти

Дата: 31 май 2011, 16:18

До: Анастейжа Стийл

 

Уважаема госпожице Стийл,