Грей

Радвам се, че ми пишете пак. Тръгнахте си така внезапно точно когато започна да става много интересно.

Няма нищо оригинално в Елиът. Вероятно е откраднал репликата от някой друг.

Как мина вечерята?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Изпращам мейла.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Каква недовършена работа?

Дата: 31 май 2011, 22:26

До: Крисчън Грей

 

Вечерята беше много хубава, ядох много. Предполагам това ще Ви зарадва.

В какъв смисъл интересно?

Радвам се, че се храни…

От: Крисчън Грей

Относно: Определено недовършена работа

Дата: 31 май 2011, 19:30

До: Анастейжа Стийл

 

Нарочно ли се правите на глупава? Мисля, че Вие ме помолихте да разкопчая роклята Ви.

С нетърпение очаквам да го направя.

Толкова се радвам, че се храниш!

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Е, уикендът е пред нас

Дата: 31 май 2011, 22:36

До: Крисчън Грей

 

Разбира се, че се храня. Единствено несигурността около теб ми секва апетита.

И никога не бих си позволила да бъда безотговорно глупава, господин Грей.

Но Вие вече сте разбрали това :)

Значи когато е с мен няма апетит, така ли излиза? Това не е добре. И ми се подиграва. Отново.

От: Крисчън Грей

Относно: Не мога да дочакам

Дата: 31 май 2011, 19:40

До: Анастейжа Стийл

 

Ще запомня това, госпожице Стийл, и ще използвам познанието в моя полза.

Не ми е приятно да разбера, че аз съм причината за лошия Ви апетит. Мислех, че имам по-питателен ефект върху вас. Поне това е ефектът, който Вие имате върху мен. Много приятен ефект, между другото.

Наистина трудно ще дочакам следващата ни среща.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Лингвистични гимнастики

Дата: 31 май 2011, 22:36

До: Крисчън Грей

 

Пак ли си гледал в синонимния речник? Или си играеш на думи?

Прихвам.

От: Крисчън Грей

Относно: Бръщолевя си

Дата: 31 май 2011, 19:40

До: Анастейжа Стийл

 

Познавате ме прекалено добре, госпожице Стийл.

На вечеря съм със стара приятелка. Тръгвам с колата. До после, бебчо :).

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Колкото и да ми се иска да продължа да си бъбря с Ана, не искам да закъснея за вечеря. Ако закъснея, Елена ще се ядоса. Изключвам компютъра, вземам си портфейла и телефона и се качвам в асансьора за гаража.

Клуб „Майл Хай“ се намира на пентхаус етажа на Кълъмбия Тауър. Слънцето потъва към върховете на национален парк „Олимпик“ и оцветява небето с впечатляваща смес от оранжево, розово и опал. Невероятно е. Тази гледка много ще хареса на Ана. Трябва да я доведа.

Елена се е настанила на ъглова маса. Маха ми с ръка, широко усмихната. Оберкелнерът ме отвежда до масата ѝ, тя става, поднася ми бузата си и мърка:

— Здравей, Крисчън.

— Добър вечер, Елена. Както винаги, изглеждаш чудесно. — Целувам я по бузата. Тя отмята платиненорусата си коса на една страна, както прави винаги, когато е в игриво настроение.

— Сядай — кани ме. — Какво ще пиеш? — Пръстите ѝ с обичайния ален лак, нейна запазена марка, стискат висока чаша шампанско.

— Виждам, че си започнала с „Кристъл“.

— Имаме повод за празнуване, нали?

— Така ли?