Грей

— Но все още не. Преди това те чака дълъг път.

Нокътят ѝ прокарва огнена нишка по кожата ми, от гръдната ми кост до пъпа.

Иска ми се да изкрещя.

Тя сграбчва лицето ми, отваря устата ми и ме целува.

Езикът ѝ е настойчив, мокър.

Тя размахва кожения камшик.

Знам, че ще ми е трудно да го издържа.

Не откъсвам обаче очи от наградата. Проклетата ѝ уста.

Когато първият удар опарва кожата ми, посрещам болката и ендорфинът нахлува.

— Господин Грей, кацаме след трийсет минути — казва Тейлър и ме стряска. — Добре ли сте, господине?

— Нищо ми няма.

— Искате ли вода?

— Да, благодаря. — Поемам си дълбоко дъх и се старая да накарам сърцето си да се успокои, а Тейлър ми подава чаша студена вода „Евиан“. Пия с удоволствие, доволен, че Тейлър е единственият на борда. Не се случва често да сънувам зашеметяващите дни с госпожа Линкълн.

Небето е синьо, пръснатите облачета порозовяват от слънцето в ранната вечер. Светлината е ослепителна. Златна. Носи спокойствие. Залязващото слънце се отразява в кълбестите облаци. За момент ми се приисква да съм на глайдера си. Обзалагам се, че топлите течения тук са фантастични.

Точно така!

Това ще направя: ще заведа Ана да полети. Това е нещо повече, нали така?

— Тейлър.

— Да, господине?

— Искам да заведа Анастейжа да лети над Джорджия, утре, на зазоряване, стига да намерим подходящо място. И по-късно става. — Ако е по-късно, ще се наложи да преместя срещата.

— Ще го уредя.

— Цената е без значение.

— Да, господине.

— Благодаря.

Сега остава да кажа на Ана.

Самолетът спира близо до терминала до кулата на летището. Чакат ни два автомобила. С Тейлър слизаме от самолета и усещаме задушаващата топлина.

Леле, тук е направо лепкаво, дори по това време.

Представителят на автомобили под наем подава и двата ключа на Тейлър. Извивам вежди.

— Форд „Мустанг“, а?

— Това беше единственият автомобил, който успях да намеря в Савана за толкова кратко време.

Тейлър ме поглежда с неудобство.

— Поне е червен кабриолет — казвам. — Надявам се да е с климатик в това време.

— Би трябвало да има всички екстри, господине.

— Добре, благодаря. — Вземам ключовете от него, грабвам чантата и го оставям да разтовари останалата част от багажа от самолета и да го прехвърли в джипа.

Стискам ръцете на Стивън и Бейли и им благодаря за безаварийния полет. Качвам се в мустанга, излизам от летището и поемам към центъра на Савана. Слушам Брус на айпода си — включен е към колоните на автомобила.

Андреа ми е резервирала апартамент в хотел „Бохимиън“, с изглед към река Савана. Смрачава се и гледката от балкона е впечатляваща: водите на реката блестят, отразяват цветовете на небето и светлините на моста и доковете. Небето на места изглежда нажежено до бяло, а другаде е тъмнолилаво.

Невероятна красота.

Нямам обаче време да стоя и да се възхищавам на гледката. Вадя лаптопа, включвам климатика на пълна мощност и звъня на Рос за най-новото.

— Откъде се взе този внезапен интерес към Джорджия, Крисчън?

— Лично е.

Тя сумти.

— Откога позволяваш на личния живот да влияе на работата ти?

„Откакто се запознах с Анастейжа Стийл“.

— Не харесвам Детройт — сопвам се аз.

— Добре — примирява се тя.

— По-късно може да се видя с човека от комисията на Савана — добавям в опит да замажа положението.

— Както кажеш. Крисчън. Има още няколко неща, за които трябва да говоря с теб. Пратката е пристигнала в Ротердам. Продължаваме ли?

— Да. Продължаваме. Обещал съм на „Енд Глобал Хънгър“. Трябва да приключим преди да се срещна отново с комитета.

— Добре. Нещо друго по въпроса за закупуването на издателство?

— Все още не съм решил.

— Според мен СИП има потенциал.

— Да. Може би. Трябва да помисля още малко.

— Имам среща с Марко, за да поговорим за положението с Лукас Удс.

— Добре, кажи ми как върви. Обади ми се по-късно.

— Добре. Чао засега.

Избягвам неизбежното. Знам, че е така. След това си казвам, че е най-добре да се оправя с госпожица Стийл — по имейла или по телефона, все още не съм решил как — на пълен стомах, затова си поръчвам вечеря. Докато чакам, получавам есемес от Андреа, в който ми съобщава, че няма да има среща на по питие тази вечер. Няма проблем. И без това ще се срещна с хората утре сутринта, стига да не летя с Ана.

Тейлър се обажда преди да дойдат от румсървиса.

— Господин Грей.

— Тейлър, настани ли се?

— Да, господине. Ще качат багажа ви след минутка.

— Супер.

— Асоциация „Полети Брънзуик“ предлагат безплатен глайдер. Помолих Андреа да им изпрати документите ви за летене. Щом подпишете документите, можете да летите.

— Чудесно.

— Можете да отидете по всяко време след шест сутринта.

— Идеално. Да са готови. Изпрати ми адреса.

— Добре.