Читаем Грей полностью

Грей

На вратата се чука — багажът ми и румсървисът пристигат едновременно. Храната ухае прекрасно: пържени зелени домати, скариди и булгур. Все пак съм в Юга.

Докато се храня, обмислям стратегията с Ана. Мога да отида у майка ѝ утре, за закуска. Ще занеса кифлички. След това ще я заведа да лети. Така май е най-добре. Цял ден не се е свързвала с мен, затова предполагам, че е бясна. Препрочитам последното ѝ съобщение, след като приключвам с вечерята.

Какво има против Елена? Не знае нищичко за връзката ни. Двамата бяхме заедно много отдавна, а сега сме просто приятели. Защо ли се вбесява чак толкова?

Ако не беше Елена, един господ знае какво щеше да се случи с мен.

На вратата се чука. Тейлър е.

— Добър вечер, господине. Харесва ли ви стаята?

— Да, хубава е.

— Нося документите от асоциация „Брънзуик“.

Преглеждам споразумението за наем. Всичко ми се струва наред. Подписвам и му го подавам.

— Ще отида сам. Ще се видим направо там.

— Добре, господине. В шест ще съм там.

— Ще ти кажа, ако нещо се промени.

— Да подредя ли багажа ви, господине?

— Да, благодаря.

Той кима и отнася куфара ми в спалнята.

Неспокоен съм, трябва да преценя какво точно да кажа на Ана. Поглеждам часовника си: девет и двайсет. Оставил съм всичко за прекалено късно. Дали първо да пийна нещо? Оставям Тейлър да оправя багажа и решавам да проверя бара на хотела преди да говоря с Рос отново и да пиша на Ана.

Барът на последния етаж е препълнен, но си намирам място в края на плота и си поръчвам бира. Това е модерно място, с приглушена светлина и приятна атмосфера. Оглеждам бара и избягвам погледите на двете жени до мен… и изведнъж някакво движение привлича вниманието ми: махагонова коса се замята, отразява светлината.

Това е Ана!

Не гледа към мен, седнала е срещу жена, която може да е единствено майка ѝ. Приликата е поразителна.

Каква е скапаната вероятност да се засечем тъкмо тук?

От всички барове… Господи!

Наблюдавам ги като омагьосан. Пият коктейли — „Космополитън“, струва ми се. Майка ѝ е поразителна, същата е като Ана, но вече стара; прилича на жена на четирийсет, с дълга тъмна коса и очи в същия син нюанс като на Ана. Има нещо бохемско в нея… не е от жените, които на мига ще свържа с фръцлите в голфклубовете. Може да се е облякла по този начин, защото е излязла с младата си красива дъщеря.

Невероятно.

„Възползвай се, Грей“.

Вадя телефона от джоба на дънките. Крайно време е да пусна имейл на Ана. Ще стане интересно. Първо ще разбера в какво настроение е… и след това ще наблюдавам.

От: Крисчън Грей

Относно: Компания за вечеря

Дата: 31 май 2011, 21:40

До: Анастейжа Стийл

Да, вечерях с госпожа Робинсън. Тя е просто стара приятелка, Ана.

Очаквам с нетърпение да те видя. Липсваш ми.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Майка ѝ ми се струва сериозна, може би е загрижена за дъщеря си или пък просто се опитва да изкопчи някаква информация от нея.

„Пожелавам ви успех, госпожо Адамс“.

Питам се дали не обсъждат мен. Майка ѝ се изправя. Май ще ходи до тоалетната. Ана бръква в чантата си и вади блакберито.

Започва се…

Тя зачита, раменете ѝ се отпускат, пръстите започват да барабанят по масата. След това се прехвърлят върху клавиатурата. Не виждам лицето ѝ, което е много неприятно, но тя май не е много впечатлена от прочетеното. След малко зарязва телефона на масата и ми си струва, че е възмутена.

Това изобщо не е добре.

Майка ѝ се връща и дава знак на един от сервитьорите да донесе нови напитки. Интересно колко ли са изпили досега?

Проверявам си телефона и, както може да се очаква, отговорът е пристигнал.

От: Анастейжа Стийл

Относно: СТАРА КОМПАНИЯ за вечеря

Дата: 31 май 2011, 21:42

До: Крисчън Грей

Тя не е само стара приятелка.

Намерила си е някое друго младо момче?

Май си остарял за нея.

Това ли беше причината да прекрати връзката си с теб?

Какви ги дрънка, по дяволите? Кипвам.