Грей

— Не, благодаря, мисля да се справя сама — настоява тя и посяга към кувертюрата, за да я дръпне до брадичката си.

Какво, да не би да се разстрои?

— Анастейжа. Не исках да те обидя, сериозно.

— Не съм обидена. Отвратена съм.

— Отвратена?

— Не искам да говоря с никоя от бившите ти приятелки, робини, подчинени или както там ги наричаш.

О-па!

— Анастейжа Стийл, ти ревнуваш ли? — Това не го проумявам… наистина не мога. Тя се изчервява като домат и разбирам, че съм напипал корена на проблема ѝ. Как, по дяволите, е възможно да ревнува?

„Сладурче, чака те дълъг живот с мен“.

Много активен живот.

— Ще останеш ли при мен?

Какво? Не, разбира се.

— Утре сутринта имам бизнес среща в хотела, а и мисля, че вече знаеш, че не спя с приятелките си, робините си, подчинените си… изобщо с никой. Петък и събота бяха изключения и това няма да се повтори.

Тя се цупи отново и на лицето ѝ се изписва инатливо изражение.

— Е, тогава си тръгвай. Уморена съм.

— Искаш да кажеш, че ме гониш ли?

Не трябваше да става така.

— Да.

Как да, по дяволите?

За пореден път съм обезоръжен от госпожица Стийл.

— Е, ето още нещо, което ми се случва за първи път — мърморя аз.

Изритан. Не мога да повярвам.

— Значи не искаш да обсъждаме нищо сега? За договора имам предвид — питам, за да си намеря извинение да остана още малко.

— Не искам — тросва се тя. Лошото ѝ настроение ме дразни и ако наистина беше моя, нямаше да търпя подобно нещо.

— Боже, как искам да те напердаша. Ще се почувстваш доста по-добре. А и аз също — уведомявам я.

— Не можеш да ми говориш така… Все още не съм подписала нищо. — Очите ѝ блестят предизвикателно.

„О, миличка, мога да го кажа. Просто не мога да го направя. Не и преди да ми позволиш“.

— Остави ме да си помечтая, Анастейжа. Сряда? — Все още го искам. Така и не мога да кажа защо, наистина не знам; тя е толкова различна. Лепвам бърза целувка на устните ѝ.

— Сряда — съгласява се тя и аз отново усещам облекчението.

— Ще те изпратя — добавя тя, вече с по-мек тон, — само момент. — Избутва ме от леглото и облича тениската си. — Подай ми анцуга, ако обичаш — нарежда и го сочи.

Леле! Госпожица Стийл можела да командва.

— На вашите услуги, мадам — шегувам се аз, макар да знам, че няма да разбере. Тя обаче присвива очи. Знае, че ѝ се присмивам, но не казва и дума, докато си навлича долнището.

Развеселен, че ме изхвърля на улицата, тръгвам след нея през хола към вратата.

Кога за последен път се е случвало подобно нещо?

Никога.

Тя отваря вратата, но е забола поглед в ръцете си.

Какво става?

— Добре ли си? — питам и галя долната ѝ устна с палец. Може би тя не иска да си тръгвам, може би няма търпение да си тръгна.

— Да — отвръща тихо и примирено. Май не ѝ вярвам.

— Сряда — напомням ѝ. Ще я видя тогава. Навеждам се, целувам я и тя затваря очи. Никак не искам да си ходя. Не и след като е толкова несигурна. Повдигам главата ѝ и задълбочавам целувката, а тя откликва, предава устните си.

„О, миличка, не се предавай. Пробвай“.

Тя стиска ръцете ми, целува ме и аз не искам да спра. Тя е завладяваща, тъмнината мълчи, потисната от младата жена пред мен. С огромно неудоволствие се отдръпвам и докосвам челото ѝ със своето.

Останала е без дъх, също като мен.

— Анастейжа, какво направи с мен?

— Бих могла да те попитам същото — промълвява тя.

Знам, че трябва да си тръгвам. Тя ме върти на пръста си, а не знам как стана. Целувам я по челото и тръгвам по пътеката към аудито. Тя остава да ме гледа от вратата. Не влиза. Усмихвам се, доволен, че все още е там, докато се качвам в колата.

Когато се обръщам, нея я няма.

Мама му стара. Какво се случи? Дори не ми помаха за довиждане.

Паля колата, поемам обратно към Портланд и анализирам всичко между нас.

Тя ми изпрати имейл.

Аз отидох при нея.

Изчукахме се.

Тя ме изхвърли, без да съм готов да си тръгна.

За пръв път — е, може и да не е за пръв път — се чувствам донякъде използван за секс. Това е тревожно чувство, което ми напомня за времето с Елена.

По дяволите! Госпожица Стийл се надига от дъното и дори не го знае. А аз, като глупак, ѝ го позволявам.

Трябва да преобърна нещата. Този мек подход ме обърква.

Само че я искам. Тя трябва да подпише.

Само преследване ли е? То ли ме възбужда? Може би тя е причината?

Мамка му, не знам. Надявам се да науча повече в сряда. Хубавото е, че съм прекарал една приятна вечер. Подсмихвам се към огледалото за обратно виждане и влизам в гаража на хотела.

Когато се връщам в стаята си, сядам пред лаптопа.

„Съсредоточи се върху онова, което искаш, върху мястото, на което искаш да бъдеш“. Нали тъкмо за това ми приказва Флин с неговите глупости за разрешаване на проблемите.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер!

Дата: 23 май 2011, 23:16

До: Анастейжа Стийл

 

Госпожице Стийл,