Грей

— Нима? — Не проявявам никакъв интерес, докато отварям виното. — Просто пусни лед в чашите. — С брадичка посочвам двете чаши. — Това е шардоне. По-приятно е за пиене с лед.

— Мислех, че си от мъжете, които предпочитат червено — отбелязва тя, докато наливам. — Ще дойдеш ли да помогнеш на Ана да се пренесе? — Очите ѝ блестят. Тя ме предизвиква.

„Накарай я да млъкне, Грей“.

— Не, не мога. — Говоря троснато, защото тя ме нервира, опитва се да ме накара да се почувствам виновен. Устните ѝ се свиват, аз се обръщам и се каня да изляза, но забелязвам неодобрението в погледа ѝ.

„Майната ти, Кавана“.

Няма начин да дойда да помагам. Връзката ни с Ана не е такава. Освен това не мога да отделя време.

Връщам се в стаята на Ана и затварям вратата, изолирам се от Кавана и възмущението ѝ. Виждам Ана Стийл и гледката ми доставя неимоверно удоволствие. Тя лежи задъхана, в очакване, на собственото си легло. Оставям виното на нощното шкафче, вадя пакетчето от панталоните и го оставям до виното, след това смъквам панталоните и бельото на пода и освобождавам еректиралия си член.

Отпивам глътка вино — изненадващо хубаво е — и поглеждам Ана. Тя не е промълвила и дума. Лицето ѝ е обърнато към мен, устните ѝ са разтворени в очакване. Вземам чашата ѝ и отново я възсядам.

— Жадна ли си, Анастейжа?

— Да — прошепва тя.

Отпивам глътка, навеждам се и я целувам, изливам виното в устата ѝ. Тя го прехвърля с език и дълбоко в гърлото ѝ чувам как мърка от удоволствие.

— Още? — питам.

Тя кима, усмихва се и аз се подчинявам.

— Хайде да не прекаляваме. Знаем, че не носиш на пиене, нали, Анастейжа — шегувам се и устата ѝ се разтяга в усмивка. Навеждам се и я оставям да отпие още от устата ми, а тя се гърчи под мен.

— Това ли наричаш удоволствие? — питам и се отпускам до нея.

Тя притихва, става сериозна, само че устните ѝ се разтварят, когато вдишва шумно.

Отпивам нова глътка вино, този път с две кубчета лед. Когато я целувам, вмъквам едното малко парченце между устните ѝ, след това прокарвам пътека от ледени целувки по ароматната ѝ кожа от гърлото чак до пъпа. Там поставям другото парченце и малко вино.

Тя си поема рязко дъх.

— Сега не трябва да мърдаш. Ако мръднеш, ще разлееш вино по цялото легло. — Говоря тихо и я целувам отново, точно над пъпа. Бедрата ѝ потръпват. — О, не. Ако разлеете виното, ще ви накажа, госпожице Стийл.

В отговор тя стене и дръпва вратовръзката.

„Всяко нещо с времето си, Ана…“

Освобождавам гърдите ѝ от сутиена една по една и ги подпирам отдолу с чашките; гърдите ѝ са дръзки и уязвими, точно каквито харесвам. Бавно дразня и двете с устни.

— Това ли е за вас удоволствие? — шепна и духвам леко върху зърното. Устата ѝ се отпуска и оформя безмълвно „А“. Поемам ново кубче лед в уста и бавно го спускам по гръдната кост към зърното, обикалям го няколко пъти с леда. Тя стене под мен. Стискам кубчето с пръсти и продължавам да измъчвам всяко зърно със студени устни и остатъка от кубчето, което се топи между пръстите ми.

Тя скимти и диша тежко под мен, напряга се, но успява да остане неподвижна.

— Ако разлееш виното, няма да ти позволя да свършиш — предупреждавам я.

— О… моля те, Крисчън… Сър… Моля те — умолява ме тя.

Каква радост е да чуя тези думи.

Има надежда.

Това съвсем не означава „не“.

Прокарвам пръсти по тялото ѝ, слизам към бикините, дразня нежната кожа. Неочаквано тазът ѝ трепва рязко и тя разлива виното и вече разтопения лед от пъпа си. Местя се бързо, за да го оближа, целувам и смуча течността от тялото ѝ.

— О, скъпа Анастейжа, за жалост мръдна. И какво ще правим с теб сега? — Плъзвам пръсти под бикините и первам клитора.

— А! — стене тя.

— О, бебчо — шепна с благоговение. Тя е мокра. Много мокра.

Виждаш ли колко е хубаво?

Пъхвам показалеца и средния си пръст в нея и тя потреперва.

— Скоро ще си готова за мен — шепна и бавно вкарвам и изкарвам пръстите си, а тя издава дълъг стон. Тазът ѝ започва да се повдига, за да посрещне пръстите ми.

О, колко силно го желае.

— Лакомото ми момиче. — Гласът ми е все още тих и тя се опитва да следва темпото, което определям, докато правя кръгчета около клитора ѝ с палеца, дразня я и я измъчвам.

Тя изкрещява, тялото ѝ се извива под мен. Искам да видя изражението ѝ, вдигам другата си ръка и смъквам тениската от главата ѝ. Тя отваря очи и мига на меката светлина.

— Искам да те докосна — моли тя, гласът ѝ е дрезгав, издава нуждата ѝ.

— Знам — въздишам до устните ѝ и я целувам, като не спирам безмилостния ритъм с пръстите и палеца. Тя има вкус на вино, нужда и Ана. Целува ме с жажда, каквато не съм усещал досега. Задържам горната част на главата ѝ, за да ѝ попреча да мърда, и продължавам да я целувам и да я чукам с пръсти. Когато краката ѝ се стягат и изпъват, намалявам темпото.

„О, не, миличка. Все още няма да свършваш“.

Правя го още три пъти, докато целувам топлата ѝ, сладка уста. На петия път оставям пръстите си вътре и заговарям тихо и много бавно в ухото ѝ: