Грей

Заставям своенравното си тяло да се подчини и изпращам отговор. След това чакам.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Нетърпение

Дата: 23 май 2011, 17:55

До: Анастейжа Стийл

 

Госпожице Стийл,

Престанете да ми пишете и си свършете задачата.

Много бих желал да Ви дам още една отлична оценка.

Първата, която дадох, беше съвсем заслужена :)

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Тя не отговаря веднага и малко разочарован, аз се обръщам и решавам да отида да потичам. Тъкмо отварям вратата и чувам звън. Инбоксът ме вика.

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Търсене в интернет

Дата: 23 май 2011, 17:59

До: Крисчън Грей

 

Господин Грей,

Каква ключова дума предлагате да сложа в търсачката?

Ана

Мама му стара! Как не се сетих за това? Можех да ѝ дам книги. Хрумват ми най-различни уебсайтове, но не искам да я уплаша. Дали да не започне с най-ваниленото…

Подател: Крисчън Грей

Относно: Търсене в интернет

Дата: 23 май 2011, 18:02

До: Анастейжа Стийл

 

Госпожице Стийл,

Винаги започвайте с Уикипедия.

Никакви имейли повече, освен ако нямаш конкретни въпроси по темата. Разбрано?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Ставам от бюрото, като си мисля, че тя няма да ми отговори, но както обикновено, тя ме изненадва и отговаря. Не мога да устоя.

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Деспотичен!

Дата: 23 май 2011, 18:04

До: Крисчън Грей

 

Да… Сър.

Как може да си толкова деспотичен!

Ана

Много правилно си ме преценила, сладурче.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Контрол

Дата: 23 май 2011, 18:06

До: Анастейжа Стийл

 

Нямаш представа колко, Анастейжа.

Е, сега може би имаш някаква бегла представа.

Свърши си работата!

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

„Озапти се, Грей!“ Преди тя да ме разсее отново, излизам. „Фу Файтърс“ дънят в ушите ми, докато тичам към реката; виждал съм Уиламет на зазоряване, но сега искам да я видя и на смрачаване. Вечерта е прекрасна; двойки се разхождат край брега, някои са седнали на тревата, туристи обикалят с велосипеди по алеите в парка. Избягвам ги, а музиката тътне в ушите ми.

Госпожица Стийл има въпроси. Все още е в играта — това не означава „не“. Размяната на имейли ми дава надежда. Докато тичам под Хоторн Бридж, мисля над лекотата, с която пише, много по-свободно се справя, отколкото когато говори. Може би това е предпочитаният ѝ начин на изразяване. Все пак учи литература. Надявам се, когато се върна, да ме чака нов имейл, може би с въпроси, може би с други дръзки забележки.

Точно така! Очаквам с нетърпение този момент.

Докато тичам по Мейн Стрийт, се надявам тя да приеме предложението ми. Мисълта е вълнуваща, дори ме оживява и аз ускорявам, тичам чак до „Хийтман“.

Сядам на стола пред голямата маса в осем и петнайсет. Вечерял съм пъстърва от Орегон благодарение на госпожица Черни очи и все още имам половин чаша „Сансер“ за допиване. Лаптопът ми е отворен, включен, да не би да пристигне важен имейл. Посягам към принтирания доклад за възможностите в Детройт.

— Налага се да е в Детройт — ръмжа на глас и започвам да чета.

След няколко минути чувам звън.

Пристигнал е имейл с „Шокирана студентка от университета във Ванкувър“ в полето за тема. Това ме кара да се изправя.

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Шокирана студентка от Университета във Ванкувър

Дата: 23 май 2011, 20:33

До: Крисчън Грей

 

Добре, мисля, че видях достатъчно.

Беше удоволствие да те познавам.

Ана

Мама му стара!

Прочитам го отново.

Мама му стара!

Това означава „не“. Зяпнал съм екрана и не мога да повярвам.

Дотук ли бяхме?

Няма ли да обсъждаме?

Просто „беше удоволствие да те познавам“ ли?

Какво, мама му стара, стана?

Отпускам се на стола, напълно шашнат.