Натискам изпращане и се питам какво ли би казала Елена за Ана… и обратното. От лаптопа ми се разнася звън — пристига нов имейл.
От Ана е.
Написала е „Сър“ с главно С. Момичето е чело и по всяка вероятност е започнало проучването си. Освен това все още ми говори. Ухилвам се като глупак на мейла. Това е добра новина. Може и да ми казва, че не иска компютъра.
Клатя глава развеселен.
Натискам изпращане. Колко ли време ще мине, докато отговори? Продължавам да чета имейлите си, за да се разсейвам, докато чакам отговора ѝ. Получил съм административно резюме от Фред, шефа на телекомуникационния отдел, за разработката на таблета със соларно захранване — един от любимите ми проекти. Това е амбициозна работа, но малко от бизнесначинанията ми имат по-голямо значение от това и аз много се вълнувам. Решен съм да внеса достъпна световна технология в Третия свят. Компютърът ми звънва.
Нов имейл от госпожица Стийл.
Тонът на имейла ме кара да се усмихна, но ми се струва, че тя е на работа, така че този може да е последният за известно време. Нежеланието ѝ да приеме тъпия компютър ме дразни. Личи си, че не ламти за пари. Не е златотърсачка — рядко срещано качество сред днешните жени… но пък Лейла беше същата.
—
—
—
—
А, Лейла. Тя беше добра подчинена, но се привърза прекалено много, а аз не бях подходящият за целта мъж. За щастие не продължи дълго. Сега е омъжена и щастлива. Препрочитам имейла на Ана.
„А някои хора трябва да работим, за да си изкарваме прехраната“.
Наглото женище — намеква, че не върша никаква работа.
Включвам сухото резюме на Фред на десктопа и решавам да се разбера с Ана.
Няма начин да се съсредоточа върху работата, докато чакам издайническото звънване да ме извести за нов имейл от Ана. Когато пристига, веднага го отварям, но се оказва, че е от Елена. Изненадан съм от разочарованието, което ме притиска.