Грей

Иска ми се да знам какво мисли. Тя не издава почти нищо, но вече съм научил някои неща за нея. Макар и неопитна, тя няма търпение да научи. Кой да предположи, че срамежливото момиче крие душа на сирена? Представям си пак устните ѝ върху члена си и потискам един стон.

Да… тя наистина гори от желание.

Тази мисъл ме възбужда.

Надявам се да я видя преди следващия уикенд.

Дори сега ми се иска да я докосна. Протягам ръка и я отпускам на коляното ѝ.

— Гладна ли си?

— Май не — отвръща тихо тя.

Това е вече прекалено.

— Трябва да се храниш, Анастейжа. Знам едно много хубаво място близо до Олимпия. Ще спрем там.

„Кюизин Соваж“ е малко заведение, пълно с двойки и семейства, които похапват лек неделен обяд. Стискам ръката на Ана, докато следваме хостесата към масата. За последно съм идвал тук с Елена. Питам се какво ли би казала тя за Анастейжа.

— Не съм идвал отдавна тук. Няма голям избор — готвят това, което наберат или уловят — обяснявам и правя гримаса на ужас. Ана се смее.

Защо ли се чувствам като крал, когато я разсмея?

— Две чаши пино гриджо — поръчвам на сервитьорката, която ме оглежда изпод русия си бретон. Дразнеща работа.

Ана се цупи.

— Какво има? — питам и се чудя дали и сервитьорката не я дразни.

— Искам диетична кола.

„Защо тогава не каза?“ Мръщя се.

— Пиното е хубаво вино. Ще върви с яденето, независимо какво ще ни дадат.

— Да ни дадат ли? — пита тя и се ококорва уплашено.

— Да. — Отправям ѝ многоватовата си усмивка, за да компенсирам, че не съм я оставил да си поръча каквото иска. Просто не съм свикнал да питам… — Майка ми те хареса — добавям с надеждата да ѝ доставя удоволствие, когато си припомням вниманието на Грейс.

— Мислиш ли? — Тя ми се струва поласкана.

— О, да! Винаги е мислила, че съм гей.

— Защо е мислила, че си гей?

— Защото никога не ме беше виждала с момиче.

— О! Нито една от петнайсетте?

— Имаш добра памет. Да, с никоя от тях.

— О!

„Да… само ти, любима“. Тази мисъл ми се струва притеснителна.

— Знаеш ли, Анастейжа, и за мен беше много странен уикенд. Много неща направих за първи път.

— Така ли?

— Никога не бях спал в едно легло с някого, никога не бях правил секс в моето собствено легло, никога не бях качвал момиче в Чарли Танго, никога не бях представял момиче на майка си. Какво направи с мен?

„Да, какво направи ти с мен? Това не съм аз“.

Сервитьорката ни донася студеното вино и Ана веднага отпива, без да откъсва лъскавите си очи от мен.

— И за мен този уикенд беше много хубав — признава срамежливо.

Аз също си давам сметка, че от известно време не съм се наслаждавал на уикенд… откакто се разделихме със Сузана. Казвам ѝ го.

— Какво е ванила секс? — пита тя.

Избухвам в смях при този неочакван въпрос и коренната промяна на темата.

— Просто обикновен секс, Анастейжа. Без играчки. — Свивам рамене. — Разбираш какво искам да кажа. Е, да, не разбираш съвсем, но… да, това означава.

— Така ли? — отвръща тя нещастно.

Сега пък какво има?

Сервитьорката ни отклонява от темата като поставя пред нас две купи, пълни със зелена супа.

— Супа от коприва — съобщава и наперено се оттегля към кухнята. Споглеждаме се, след това се навеждаме над супата. Пробваме и разбираме, че е прекрасна. Ана се киска на преувеличеното ми изражение на облекчение.

— Много хубаво се смееш — признавам тихо.

— Защо никога не си правил ванила секс? Винаги ли си правил… каквото си правил? — Любопитна, както винаги.

— Нещо такова. — След това се питам дали да не ѝ разкажа нещичко. Малко повече от нещичко. Искам и тя да е откровена с мен. Искам да ми има доверие. Никога не съм чак толкова откровен, но ми се струва, че мога да ѝ имам доверие, затова подбирам думите си внимателно.

— Една от приятелките на майка ми ме вкара в леглото си, когато бях на петнайсет.

— О! — Лъжицата на Ана застива по средата между купичката и устата ѝ.

— Тя имаше доста особени вкусове. Бях ѝ подчинен в продължение на шест години.

— О! — възкликва тя.

— Така че, повярвай ми, Анастейжа, знам много добре за какво става дума. — „Не ти трябва да знаеш“. — Никога не съм имал… обикновена връзка с обикновен секс, по учебник. — Не позволявах да ме пипат. Все още е така.

Очаквам реакцията ѝ, но тя продължава да си яде супата и мисли над чутото.

— И не си имал гадже в колежа? — пита, след като преглъща.

— Не съм.

Сервитьорката ни прекъсва, за да вдигне празните купички. Ана я изчаква да се отдалечи.

— Но защо?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да.

— Нямах желание. Тя бе всичко, което исках. Всичко, от което се нуждаех. И освен това щеше да ме пребие до смърт, ако го бях направил.

Тя примигва няколко пъти, сякаш се опитва да приеме информацията.

— Ако е била приятелка на майка ти, на колко години е била тогава?

— На достатъчно, за да знае повече от мен.

— Виждаш ли се с нея? — Тя май е шокирана.

— Да.

— А все още ли… ами… знаеш… — Изчервява се, става алена, устата ѝ е извита надолу.

— Не — уверявам я бързо. Не искам да придобие погрешна представа за връзката ми с Елена. — Тя е просто добра приятелка.

— О! А майка ти знае ли?

— Не, разбира се!