Грей

Довършвам работата си и отпивам от чудесния „Сансер“, който са ми донесли от обслужване по стаите. Беше отново чернооката чернокожа жена. Прехвърлям имейлите, отговарям на онези, които чакат отговор, и тази работа се оказва чудесно занимание, което ме откъсва от мислите за Анастейжа. Сега съм приятно уморен. Цели пет часа ли съм работил? Може пък да е от сексуалните игри от снощи и днес сутринта. Спомени за прелестната госпожица Стийл нахлуват в мислите ми: в Чарли Танго, в леглото ми, в банята, танцува в кухнята ми. И като си помисля, че всичко започна тук, в петък… а сега тя обмисля предложението ми.

Дали е прочела договора? Подготвя ли си домашното?

За пореден път поглеждам телефона, да не би да съм получил есемес или да съм пропуснал обаждане, но както може да се предполага, няма нищо.

Дали ще се съгласи?

Надявам се…

Андреа ми е изпратила новия имейл адрес на Ана: лаптопът щял да бъде доставен утре сутринта. Сега вече мога да ѝ напиша мейл.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Новия Ви компютър

Дата: 22 май 2011, 23:15

До: Анастейжа Стийл

 

Уважаема госпожице Стийл,

Надявам се да сте се наспала добре. Надявам се също да използвате този лаптоп по предназначение, както вече дискутирахме.

Очаквам с нетърпение да Ви видя за вечеря в сряда.

С радост ще отговоря на всички Ваши въпроси, ако възникнат такива до сряда, чрез електронната Ви поща, ако това е удобно и подходящо за Вас.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Имейлът не се връща, което означава, че адресът е действащ. Питам се как ли ще реагира Ана на сутринта, когато го прочете. Надявам се лаптопът да ѝ хареса. Утре ще разбера. Посягам към последното си четиво и се настанявам на канапето. Книгата е от двама известни икономисти, които проучват въпроса защо бедните мислят и се държат по начина, по който го правят. Представям си млада жена, която реши дългата си тъмна коса; косата ѝ блести на светлината от счупен пожълтял прозорец, наоколо танцуват прашинки. Тя пее тихо, като дете.

Потръпвам.

„Изобщо не припарвай там, Грей“.

Отварям книгата и започвам да чета.

Понеделник, 23 май 2011

Когато си лягам, минава един след полунощ. Гледам в тавана уморен, отпуснат, също така развълнуван, в очакване на онова, което ще донесе седмицата. Надявам се да имам нов проект: госпожица Анастейжа Стийл.

Крачките ми звучат тежко по Мейн Стрийт. Тичам към реката. Шест и трийсет и пет е и слънчевите лъчи блестят между високите сгради. С настъпването на пролетта дърветата по тротоарите са се раззеленили; въздухът е чист, движението все още не е натоварено. „О Фортуна“ от „Кармина Бурана“ на Орф звучи от слушалките. Днес улиците са пълни с възможности.

Дали ще отговори на имейла ми?

Още е много рано, прекалено рано за отговор, но се чувствам по-лек, отколкото от седмици.

В седем и четирийсет и пет съм пред лаптопа, след като съм се изкъпал и поръчал закуска. Пускам имейл на Андреа, за да я уведомя, че тази седмица ще работя от Портланд, и да я помоля да реорганизира срещите ми, така че да ги проведа или по телефона, или на видеоконференция. Пускам имейл на Гейл, за да знае, че до четвъртък вечер най-рано няма да си бъда вкъщи. След това проверявам инбокса и сред другите неща откривам предложение за джойнтвенчър с корабостроителница в Тайван. Препращам го на Рос, за да го прибави към въпросите, които ще обсъждаме.

След това се връщам към другия важен въпрос: Елена. През уикенда ми е пуснала два есемеса, на които не съм отговорил.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Уикенда

Дата: 23 май 2011, 08:15

До: Елена Линкълн

 

Добро утро, Елена.

Извинявай, че не ти отговорих. Бях зает през уикенда и през цялата седмица ще съм в Портланд.

Не мога да кажа нищо за следващата седмица, но ако съм свободен, ще ти съобщя. Последните резултати за козметичния бизнес изглеждат обещаващи. Браво, госпожо…

С най-добри пожелания

К

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“