Читаем Грей полностью

Грей

Да ѝ кажа ли? Ако ѝ кажа, тя ще позвъни незабавно и ще ме засипе с въпроси, а аз все още не съм готов да споделя преживяванията си от уикенда. Пиша ѝ бърз имейл, в който казвам, че става въпрос за работа, и отново се зачитам.

В девет звъни Андреа и преглеждаме заедно ангажиментите ми. Тъй като съм в Портланд, я карам да ми уреди среща с президента и областния вицепрезидент по икономическото развитие в университета, за да обсъдим проекта за науката за почвата, който сме започнали, и необходимостта от допълнително финансиране за следващата фискална година. Тя се съгласява да отложи всичките ми социални ангажименти за седмицата, след това ме свързва за първата видеоконференция за деня.

В три, докато разглеждам предложенията за таблет, които ми е изпратил Барни, някой чука на вратата. Прекъсването ме дразни, но за момент нахлува надеждата, че е госпожица Стийл. Оказва се Тейлър.

— Здравей. — Надявам се гласът ми не издава разочарованието ми.

— Нося дрехите ви, господин Грей — напомня ми любезно той.

— Влез. Би ли ги закачил в гардероба? Очаквам следващия конферентен разговор.

— Разбира се, господине. — Той тръгва бързо към спалнята, понесъл два калъфа с костюми и един сак.

Когато се връща, аз все още чакам обаждането.

— Тейлър, мисля, че няма да имам нужда от теб през следващите два дена. Защо не отидеш да се видиш с дъщеря си?

— Много ви благодаря, господине, но двамата с майка ѝ… — Той млъква смутено.

— А, това ли било? — питам аз.

Той кима.

— Да, господине. Ще има нужда от преговори.

— Добре. В сряда по-добре ли ще бъде?

— Ще попитам. Благодаря ви, господине.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Вие правите достатъчно, господине.

Няма желание да говори по този въпрос.

— Добре. Ще ми трябва принтер — можеш ли да го уредиш?

— Да, господине. — Излиза и затваря тихо вратата, а аз се мръщя. Надявам се бившата му жена да не създава проблеми. Плащам за училището на дъщеря му като поредния стимул да остане на работа при мен; той е добър човек и не искам да го изгубя. Телефонът звънва — това е очакваният конферентен разговор с Рос и сенатор Бландино.

Последният ми разговор приключва в пет и двайсет. Протягам се на стола и се замислям колко продуктивен съм бил този ден. Невероятно е колко повече работа успявам да свърша, когато не съм в офиса. Трябва да прочета само два доклада и приключвам за деня. Щом поглеждам през прозореца към небето на ранната вечер, мислите ми се плъзват към потенциалната подчинена.

Питам се как ли е минал денят ѝ в „Клейтън“, докато е слагала цени на кабели и е мерила въжета. Дано един ден ги използвам на нея. Мисълта ме кара да си я представя вързана в стаята с играчките. Замислям се за момент… след това бързо ѝ пускам имейл. Цялото това чакане, работа и пускане на имейли ме прави неспокоен. Много добре знам как да се освободя от натрупаната енергия, но ще трябва да се примиря с един крос.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Изкарване на прехраната

Дата: 23 май 2011, 17:24

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Надявам се денят Ви на работа да е бил приятен и лек.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Преобличам се в екипа за бягане. Тейлър ми е донесъл още два анцуга. Сигурен съм, че това е по настояване на Гейл. На тръгване към вратата проверявам имейла си. Тя е отговорила.

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Изкарване на прехраната

Дата: 23 май 2011, 17:48

До: Крисчън Грей

Сър, денят ми бе лек и приятен. Благодаря.

Ана

Само че тя не си е подготвила домашното. Пускам ѝ нов имейл.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Свърши си задачата!

Дата: 23 май 2011, 17:50

До: Анастейжа Стийл

Госпожице Стийл,