Грей

Докато седя в офиса и чакам обаждането, поглеждам картините на стената на офиса и думите на госпожица Стийл се връщат. „Извисяване на обикновеното до необикновено“. Все едно описваше себе си.

Телефонът ми звънва.

— Свързвам ви с господин Уелч.

— Давай.

— Да, господине.

— Уелч, искам една проверка.

Събота, 14 май 2011

АНАСТЕЙЖА РОУЗ СТИЙЛ

 

Дата на раждане: 10 септември 1989, Монтесано, Вашингтон

Адрес: Глен Стрийт 1114 SW, апартамент 7, Хейвън Хайтс, Ванкувър, Вашингтон 98888

Мобилен телефон: 360–959–4352

Номер на социална осигуровка: 978–65–4320

Банка: Уелс Фарго, Ванкувър, Вашингтон

Номер на сметка: 309361:

Баланс: 638 $

Занимание: дипломант Университет на Ванкувър, колеж по изкуства и науки, английска филология

Среден успех: 4

Досегашно образование: гимназия „Монтесано“

Успех на САТ: 2150

Работа: железарски магазин „Клейтън“, NW Ванкувър Драйв, Портланд, Орегон (на непълен работен ден)

Баща: Франклин А. Ламбърт, роден 1 септември 1969 г., починал 11 септември 1990 г.

Майка: Карла Мей Уилкс Адамс, родена 18 юли 1970 г., сключила брак с Франк Ламбърт на 1 март 1989 г., вдовица от 11 септември 1989 г., омъжена за Реймънд Стийл на 6 юни 1990 г., разведена от 12 юли 2006 г., омъжена за Стивън М. Мортън на 16 август 2006 г., разведена от 31 януари 2007 г., омъжена за Боб Адамс на 6 април 2009 г.

Политически предпочитания: не са открити

Религиозни предпочитания: не са открити

Сексуална ориентация: неизвестна

Връзки: в момента няма

Навел съм се поне за стотен път над доклада, откакто го получих преди два дена, и се опитвам да намеря нещо, което да ми помогне да разбера тайнствената госпожица Анастейжа Роуз Стийл. Не мога да избия тази проклета жена от главата си и това започва страшно да ме вбесява. През миналата седмица, по време на най-скучните срещи, не спирах да преповтарям интервюто. Нервните ѝ пръсти се опитват да се справят с касетофона, тя пъхва косата зад ухото си, прехапва долната си устна. Да. Тази работа с устата направо ме побърква.

Сега пък съм паркирал пред „Клейтън“, железарски магазин за мамита и татковци в покрайнините на Портланд, където тя работи.

„Ти си кръгъл глупак, Грей. Какво търсиш тук?“

Знаех си аз, че ще се стигне дотук. Цяла седмица… Знаех си, че трябва да я видя отново. Знаех го още откакто произнесе името ми преди да се качи в асансьора. Опитах се да устоя. Чаках цели пет дни, пет безкрайно досадни дни, за да разбера дали няма да забравя за нея.

Не мога да чакам. Мразя да чакам… за каквото и да било.

Никога не съм преследвал жена. Жените, които съм имал, много добре разбираха какво очаквам от тях. Страхувам се единствено, че госпожица Стийл е прекалено млада и няма да прояви интерес към предложението ми. Дали? Дали от нея ще излезе добра подчинена? Клатя глава. Ето ме тук, кръгъл глупак, седя на провинциален паркинг в най-тъпата част на Портланд.

Проверката за нея не разкри нищо забележително — освен последния факт, за който не спирам да мисля. Тъкмо затова съм тук. Защо нямате гадже, госпожице Стийл? Неизвестна сексуална ориентация — може да е лесбийка. Сумтя и си казвам, че това е много малко вероятно. Спомням си въпроса, който ми зададе по време на интервюто, неприкритото ѝ смущение, как кожата ѝ стана бледорозова… Тези похотливи мисли така и не ме оставят на мира, откакто се запознахме.

„Затова си тук“.

Нямам търпение да я видя отново — тези сини очи ме преследват дори в сънищата. Не съм споменал за нея пред Флин и се радвам, че не го направих, защото сега се държа като преследвач. Дали пък да не си призная? Не. Не искам да започне да ми досажда с поредните терапевтични дивотии. Просто имам нужда да се поразсея, а в момента единственото, което може да ме разсее, работи като продавачка в железарски магазин.

„Дойде чак дотук. Да видим сега дали малката госпожица Стийл е толкова апетитна, колкото я помниш.

Време за шоу, Грей“.