Грей

— Харесвам полата ти. Много е къса. — Прекалено къса. — Имаш страхотни крака. — Събувам си обувките и без да откъсва очи от моите, тя също събува своите.

Майната му на душа! Искам я веднага.

Пристъпвам към нея, притискам бузите ѝ с длани и устните ѝ се разтварят. Задържам лицето ѝ, вплитам пръсти в косата ѝ, целувам я: бузата, гърлото, устата. Тя е амброзия и не мога да ѝ се наситя. Дъхът ѝ спира в гърлото, тя стиска ръцете ми, но тъмнината няма нищо против нейното докосване. Остава единствено Ана, в цялата си красота и невинност, отвръща на целувката ми с трепет не по-малко силен от моя. Кръвта ми пулсира от желание, ерекцията ми е болезнена.

— Искам те сега, веднага. Бързо. Силно… — шепна аз и ръката ми пълзи по голото ѝ бедро под полата. — Кървиш ли още?

— Не.

— Добре. — Вдигам полата ѝ нагоре, пъхвам палци в памучните гащички и клякам, плъзвам ги по краката ѝ.

Тя ахва, когато стискам дупето ѝ и целувам мястото под срамните косми. Местя ръце отзад на бедрата ѝ, разтварям краката ѝ, намирам клитора с език. Когато започвам чувствена атака, пръстите ѝ се вплитат в косата ми. Езикът ми я измъчва, тя стене и отпуска глава назад, на стената.

Ухае божествено. А вкусът ѝ е още по-прекрасен.

Тя мърка, притиска се към нападателния ми настойчив език и краката ѝ започват да треперят.

Достатъчно! Искам да свърша в нея.

Отново ще е кожа до кожа, както в Савана. Пускам я, изправям се и сграбчвам лицето ѝ, целувам я. Свалям ципа си и я повдигам, прихващам я за дупето.

— Увий крака около мен, бебчо. — Гласът ми прозвучава грубо, ненаситно. В същия момент се плъзвам в нея.

Тя е моя! Тя е раят!

Притиска се в мен, скимти, докато навлизам в нея — отначало бавно, след това настойчиво, когато тялото ми поема контрола, тласка ме напред, приканва ме по-дълбоко, по-бързо и още по-бързо, по-силно, много по-силно, а лицето ми е заровено във врата ѝ. Тя стене и аз усещам как се стяга около мен и усещам, че съм загубен в нея, в нас, докато тя свършва и крещи в момента на освобождение. Усещам я как пулсира и това ме тласка към ръба и се изпразвам мощно в нея, с дрезгаво ръмжене произнасям името ѝ.

Целувам гърлото ѝ, не искам да се отдръпна, чакам тя да се успокои. Обгърнати сме от облак пара от душа, ризата и панталоните ми са залепнали за тялото, но не давам пет пари. Дишането на Ана става по-бавно, тя ми дотежава, когато се отпуска. Изражението ѝ е на разпътна жена, замаяна, когато се изтеглям от нея, затова я прихващам, когато стъпва на пода. На устните ѝ трепка замислена усмивка.

— Изглеждаш доста доволен от идването ми — отбелязва тя.

— Да, госпожице Стийл. Мисля, че радостта ми от идването ви е повече от очевидна. Ела да те вкарам под душа.

Събличам се бързо и когато оставам гол, бързо разкопчавам блузата ѝ. Очите ѝ се местят от пръстите ми към лицето ми.

— Как беше полетът? — питам меко.

— Добре, благодаря, че попита — отвръща тя гърлено. — И пак да ти благодаря за първата класа. Там се пътува много по-хубаво. — Поема си дълбоко дъх и добавя: — Имам новини.

— Да? — Сега пък какво? Свалям блузата и я слагам върху другите дрехи.

— Взеха ме на работа.

Да не би да мисли, че ще се ядосам? Разбира се, че ще си намери работа. Усещам гордост.

— Поздравления, госпожице Стийл. И къде? — питам с усмивка.

— Не знаеш ли?

— Откъде да знам?

— С твоите детективски способи мислех, че може би…

Спира и ме поглежда в очите.

— Анастейжа, никога не бих се намесил в кариерата ти, освен ако не ме помолиш. Как може да си помислиш такова нещо?

— Значи нямаш никаква представа?

— Не. Знам, че в Сиатъл има четири издателства. Вероятно е едно от тях.

— СИП — казва тя.

— О, онова мъничкото? Браво! Умно момиче! — Става въпрос за издателството, което според Рос е узряло за поглъщане. Ще стане лесно.

Целувам я по челото.

— Кога трябва да започнеш?

— В понеделник.

— Толкова скоро? По-добре да се възползвам от присъствието ти максимално, докато все още имам тази възможност. Обърни се!

Тя се подчинява на мига, аз свалям сутиена и полата, след това обхващам гърдите ѝ, както съм застанал отзад, и я целувам по рамото. Заравям нос в косата ѝ. Ароматът ѝ нахлува в ноздрите ми, успокояващ, познат и уникален. Тялото ѝ до моето ми действа както успокояващо, така и възбуждащо. Тя наистина е невероятна.

— Вие сте като наркотик, госпожице Стийл. Изпълвате ме с енергия и в същото време ме успокоявате. Това е много силна комбинация.

Благодарен съм, че е до мен, и я целувам по косата, след това стискам ръката ѝ и я привличам под горещия душ.

— Ау! — пищи тя и затваря очи, потръпва под горещите струи.

— Какво толкова? Малко гореща вода — смея се. Отварям едното си око, тя вдига брадичка и бавно се отпуска под горещата вода.

— Обърни се — нареждам. — Искам да те измия. — Тя се подчинява и аз изстисквам малко душгел в ръката си, разтърквам го върху гъбата и започвам да масажирам раменете ѝ.

— Имам да ти казвам и нещо друго — продължава тя и раменете ѝ се напрягат.

— Да? Какво? — Старая се да говоря тихо. Защо е толкова напрегната? Ръцете ми пълзят към красивите ѝ гърди.