i 5669a7f8bc5fef14

Понякога виждаме мъже с бели наметала, яздещи не камили, както бихте си

помислили, а бързи коне, с които галопираха, щом видеха кораба. Трябва да

Ви кажа, че за пръв път видях и палми - точно като ония в църковния

салон, само че много по-големи и дебели. В Червеното море жегата беше

много голяма, но когато отминахме Аден и един смешен остров, наречени

Дванадесетте апостола (аз тъкмо се надявах да се забавлявам, като се

присъединя към дамите в игрите на палубата, в разговорите и музиката,

горещината отново изведнъж стана страхотна. Мама, тия дрехи от зебло,

които ми даде, не струват нищо, защото са дебели и тежки. Правилното е да

се поръчат в Индия при някой от местните шивачи. Казват, че те били много

сръчни и имали подходящ материал - а именно коприна, но не зебло, което

ти ми даде. Понеже става дума за това, кажете, моля, на Мери, че

стъклената част на шишето, което тя ми даде, се счупи при първата буря, а

компасът на Неси показва различно от корабния компас.

Както и да е, много страдах от горещината и въпреки че се хранех по-добре

- много обичам индийските подправки, - доста отслабнах. Сигурен съм, че

станах много тънък, което ме караше да се смущавам и което заедно с моята

недостатъчна енергия ме възпираше да се включа в обществото на кораба;

ето защо през цялото време седях самичък, мислех за неизползуваната си

мандолина и тъжно гледах към дамите и многобройните акули, които следваха

кораба.

След горещината дойде дъждът, на който тук казват мусон - чота (малък)

мусон, но на мене той ми стигаше - точно като вечната шотландска мъгла,

която прониква навсякъде. Пътувахме през мъглата, докато стигнахме

Цейлон, където спряхме в Коломбо. Коломбо има чудесно пристанище. Наоколо

видях много мили спокойна вода. Много приятна гледка! Доста се напатихме

от вълните в Индийски океан. Някои хора слязоха на брега да купят

скъпоценни камъни, опали и тюркоази, но аз не отидох, защото казват, че

просто те ограбват на брега и че скъпоценните камъни са дефектни или с

други думи - напукани. Но затова пък моят приятел, прислужникът, ми даде

един отличен цейлонски ананас. Макар че беше голям, за моя изненада можах

да го изям целия. Много вкусен! Червата ми бяха малко разслабени на

другия ден и помислих, че имам дизентерия, но за щастие тази болест не ме

сполетя, нито пък малария, поне досега. Сигурно е. било от ананаса.

Обаче най-лошото предстоеше тепърва. В Индийски океан попаднахме в

тайфун, който е най-лошият вид ужасна буря, каквато можете да си

представите. Отначало небето стана съвсем пурпурно, после тъмно-жълто

като месинг. Изпърво мислех, че е много красиво, но изведнъж заповядаха

на всички пътници да се приберат долу и аз с право взех тази заповед за

лошо предзнамение, защото веднага след това вятърът удари кораба като с

юмрук. На един човек, който стоеше до каютата си, вратата внезапно му

заклещи ръката и му откъсна палеца. Също и на един моряк му се счупи

крака. Беше ужасно.

Не ми стана лошо, но сега трябва да призная, че почти се изплаших много.

Морето се надигна, но не на вълни като в Бискайския залив, а със

страхотни водни

планини. Скоро бях принуден да се откажа да гледам през прозорчето.

Корабът скърцаше така, че ми се струваше, че сигурно ще се разпадне.

Люлеенето беше страхотно: на два пъти се навеждахме толкова силно и

оставахме в това положение толкова продължително, че се боях, че никога

вече няма да се изправим. Но провидението се смили и най-после

достигнахме делтата на Ганг, с обширни пясъчни брегове и много кална

вода. Имахме пилот, който да ни преведе нагоре по устието на Хугли, и

пътувахме толкова бавно, че ни бяха потребни няколко дни. По бреговете

има множество малки парчета обработена земя, напоявани с канали. Видях

кокосови палми, както и банани по дърветата. Туземците тук, разбира се,

са черни и работят само с една кърпа около бедрата, но някои имат и

чалми. Те клечат, като работят земята си, но някои хвърлят мрежи в

жълтите води на реката и ловят,риба, за която казват, че била добра.

Белите носят шлемове против слънцето - татко, твоят шлем е точно такъв!

Сега трябва да привършвам. Написах това писмо на части, а сега корабът

опира на кея. Голямо впечатление ми прави големината на града и на

пристанището. Сякаш цялото небе е изпълнено с покриви и минарета.

Всеки ден чета по малко в библията си. Не се чувствувам неразположен.

Смятам, че тук ще съм добре.

Целувам всички в къщи и оставам

Ваш предан син

Мат"

Мама възторжено пое дъх и избърса сълзите, които сякаш преливаха от

преизпълненото й сърце. Крехкото й същество се въззе в хвалебствен,

радостен и благодарствен химн. Душата й пееше: "Какво писмо! Какъв син!"

Новината й се струваше твърде значителна, за да я запази у себе си -

обхвана я мощен порив да изтича навън на улицата, да прекоси града,

размахвайки писмото, да разгласи героичната хроника на това епохално

пътешествие.

С презрителен, проникващ поглед Броуди ясно долови настроението н.

- Повикай глашатая и го накарай да бие барабана из целия град! Хайде!

Накарай да прогърмят ушите

на всички от твоята новина. Ба! Почакай, докато получиш не първото, а