i 5669a7f8bc5fef14

двайсет и първото му писмо. Досега още нищо не е направил, освен да яде

плодове и да се превзема.

Гърдите на Мама се надигнаха възмутено.

- Горкото момче е прекарало такива изпитания - заекна тя. - Такава

болест! Не трябва да го укоряваш за плодовете. Той толкова ги обича.

Само обидата срещу сина й можа да я накара да му възрази. Броуди я

изгледа насмешливо.

- Май че хубава каша си забъркала с екипировката. Моят шлем се е оказал

единствената полезна вещ - каза той и стана от масата.

- Още днес ще отнеса писмото при управителя на магазина на Лени - извика

Мама задавено. - Той сам ми каза, че там носели зебло. Помисли си каква

измама! Поради това синът ми би могъл да загине от слънчев удар.

- Ти все ще объркаш някоя каша, старо - отправи й той добродушно последна

стрела.

Но сега стрелите му не я засягаха и нараняваха; те дори не я достигаха,

тъй като тя беше в онази далечна страна, където високите палми

величествено протягаха листата си към опаловото небе, където мек камбанен

звън се носеше от храмовете в уханния здрач.

Най-после Мама се пробуди от фантастичните видения.

- Мери - викна тя към килера. - Вземи писмото на Мат! Прочети го и го

занеси на баба, като свършиш! - След това несъзнателно добави: - После ми

го върни.

Тя пак се отдаде на сладките си мисли и съобрази, че след обед ще изпрати

скъпоценното послание на Агнес Мойр. Мери щеше да го занесе заедно с един

буркан домашно сладко и кейк. Възможно е и Агнес да е получила писмо,

въпреки че, както госпожа Броуди самодоволно си помисли, това беше малко

вероятно. Във всеки случай Агнес страшно щеше да се зарадва, ако научеше,

по какъвто и да било начин, за героичните събития от пътуването на Мат и

прекрасната новина за пристигането му. Мама много добре разбираше, че

беше правилно веднага да изпрати писмото, а допълнителните дарове -

сладкото и кейка - трябваше да подсладят още повече желаната вест за

Агнес - добро и достойно момиче, което Мама напълно одобряваше.

Когато Мери се върна, Мама я попита:

- Какво каза баба за писмото на Мат?

- Нещо такова, че и на нея й се искало да опита вкуса на ананаса -

отвърна Мери безразлично.

Мама настръхна и внимателно взе свещеното писмо от дъщеря си.

- Как е възможно! - възмути се тя. - Горкото момче за малко е щяло да се

удави или да го изядат акулите. Би могла да се покажеш малко по-загрижена

за брат си при такива опасности. Цяла сутрин се мъкнеш из къщи като

убита. Ей, чуваш ли? Искам да изтичаш до Агнес днес след обед. Ще й

занесеш и едно пакетче.

- Слушам - отговори Мери. - Кога трябва да се върна?

- Постой да си побъбрите с Агнес, ако искаш. Пък ако те покани на чай,

позволявам ти да останеш. Нищо лошо не може да ти се случи в обществото

на такава добра християнка като нея.

Мери не каза нищо, но омърлушените й движения се оживиха. Един безумен

план, който витаеше неопределено в съзнанието й през предишната безсънна

нощ, започна вече да се оформя при тази неочаквано предложена възможност.

Тя бе решила да отиде в Дарок. Да се осмели Да отиде сама, би било за нея

по всяко време трудно и опасно начинание, свързано с голям риск от

разкриване и несполука. Но ако тя изобщо искаше някога да предприеме

такова нечувано смело пътуване, навременната поръчка на Мама й предлагаше

единствената възможност. Тя знаеше, че има влак от Ливънфорд заДарок в

два часа, който преминава четирите мили между двата града за петнадесет

минути, и че същият влак се връща от Дарок в четири часа. Ако по чудо се

решеше да тръгне, щеше да има повече от час и половина, за да постигне

целта си, и това й се струваше достатъчно. Единственият въпрос, който я

безпокоеше, бе дали ще успее да предаде пакетчето преди два часа и което

беше още по-важно - дали ще успее да се откопчи от стесняващото и

излиятелно гостоприемство на Агнес, за да не изпусне злака.

Цяла сутрин Мери работи упорито с мисълта, че трябва да бърза и свърши с

домакинските си задължения преди един часа, когато хапна набързо няколко

залъка и изтича горе да се преоблече. Но щом стигна в стаята си на горния

етаж, я обхвана странно усещане. Изведнъж тя се почувствува лека, ефирна;

пред смаяните й очи подът на стаята се задвижи леко нагоре и надолу

бавно, с равномерно полюляване, стените също се наклониха към нея като

събаряща се къщичка от карти; пред погледа й заигра дъга от светлини,

последвани веднага от мрак. Краката й се подкосиха и тя тихо се свлече на

пода припаднала. Дълго време Мери лежа на гърба си в безсъзнание. После

постепенно затихналото й кръвообращение се възстанови благодарение на

хоризонталното положение на тялото й, малки струйки кръв сякаш отново

протекоха под мъртвешки бледата й кожа и тя с въздишка отвори очи, които

веднага се спряха на часовника, показващ един и половина. Тя трескаво се

повдигна на лакът и след няколко безплодни опита най-после успя да се

изправи. Чувствуваше се несигурна и отмаляла, но на главата й бе леко и

ясно. Пръстите й се прегъваха безсилно, но тя направи усилие, облече се

набързо и се втурна надолу по стълбите.

Мама я посрещна с писмото и пакета и цял куп заръки, поздрави и пожелания