i ea1403da12425be3

- Да, да, разбрах, че информацията ти е била строго секретна. Не се тревожи. Казах й, че когато сме били във Вегас сме чули някакви хора да говорят за това – че бащата на

Лиса правил тайни депозити.

- Какво каза тя?

- Каквото и аз. Е, всъщност, първо ми се скара. Каза, че Ерик Драгомир е бил добър

човек и че не трябвало да разпространявам слухове за мъртвите. Предположи, че може

да е имал проблеми със залаганията, но ако е било така, хората не би трябвало да се

съсредоточават върху това, след като е направил толкова велики неща. След Бдението

над Мъртвите мисля, че се страхува да не предизвикам повече сцени пред хората.

- Права е. За Ерик, - казах. Може би някой беше откраднал архивите с цел клевети.

Честно казано, да се разпространяват слухове за мъртвите е безполезно, но може би

някой искаше да почерни репутацията на Драгомир и да се отърве от каквито и да било

възможности законът за гласуване да бъде променен за Лиса? Тъкмо щях да кажа това

на Ейдриън, когато той ме прекъсна с нещо дори по-шокиращо.

- А баща ми ни подслуша и каза нещо от рода на: вероятно е било за някоя любовница.

Прав си – беше добър човек. Но обичаше флиртовете. И обичаше жените, - Ейдриън

завъртя очи. – Това са точните му думи: Той обичаше жените. Баща ми е такъв задник.

Звучи сякаш е два пъти по-стар.

Хванах ръката на Ейдриън без да го осъзнавам.

- Какво каза той после?

Ейдриън сви рамене, но остави ръката ми където си беше.

- Нищо. Майка ми се ядоса и му каза каквото и на мен - че било жестоко да

разпространяваш слухове, които никой не можел да докаже.

- Мислиш ли, че това е вярно? Мислиш ли, че бащата на Лиса е имал любовница? За

нея ли е плащал?

- Не знам, малък дампир. Честно ли? Баща ми е от хората, които ще повярват на всеки

слух. Или от онези, които ги измислят. Имам предвид, знаем, че бащата на Лиса си

падаше по купоните. Лесно е да стигнем до заключение от това. Вероятно е имал някоя

тайна. По дяволите, всички си ги имаме. Може би който и да е откраднал тези архиви, просто е искал да ги използва за това.

Казах му за теорията това да се използва срещу Лиса.

- Или – казах, като обмислих наново – може би някой, който й симпатизира ги е

откраднал. За да не се разпространи.

Ейдриън кимна.

- И в двата случая не мисля, че Лиса е в смъртна опасност.

Той понечи да се изправи и аз го дръпнах.

- Ейдриън, почакай... аз... – преглътнах. – Исках да ти се извиня. Начинът, по който се

държах с теб, нещата, които направих... не бяха честни спрямо теб. Съжалявам.

Той извърна поглед от мен, очите му се забиха в земята.

- Не можеш да промениш чувствата си.

- Работата е, че... не знам какви са чувствата ми. И звучи тъпо, но е истина. Грижа ме е

за Дмитрий. Доста глупаво беше да мисля, че като го върнем, няма да ми пука. Но сега

осъзнавам... – Любовта изчезва. Моята изчезна. – Осъзнавам, че с него вече

приключихме. Не казвам, че да мине това е лесно. Ще отнеме време и бих излъгала и

двама ни, ако кажа, че няма.

- Има смисъл, - каза Ейдриън.

- Така ли?

Той ме погледна, искрица радост светна в очите му.

- Да, малък дампир. Понякога думите ти имат смисъл. Продължавай.

- Аз... е, както казах... трябва да се излекувам от него. Но ме е грижа за теб... дори

мисля, че малко те обичам, - това предизвика лека усмивка. – Искам да опитам отново.

Наистина. Харесва ми да си част от живота ми, но може би скочих към това прекалено

рано. Няма защо да ме искаш след всичко, на което те подложих, но ако искаш отново

да сме заедно, тогава и аз искам.

Той ме гледаше дълго и едва успявах да дишам. Вярвах в това, което казах: той имаше

абсолютно право да сложи край на отношенията ни... и все пак тази мисъл ме

ужасяваше.

Най-накрая той ме придърпа към себе си и се изтегна на леглото.

- Роуз, имам всякакви причини да те искам. Не съм способен да бъда далеч от теб

откакто те видях на ски лагера.

Преместих се по-близо до Ейдриън на леглото и опрях глава в гърдите му.

- Можем да го направим. Знам, че можем. Ако отново прецакам нещата, можеш да ме

изоставиш.

- Де да беше толкова лесно, - засмя се той. – Забравяш: аз съм доста пристрастяващ се

човек. Пристрастен съм към теб. Мисля, че можеш да ми причиняваш каквито и да било

ужасни нещо и пак ще се връщам при теб. Просто искам да сме честни, става ли?

Казвай ми как се чувстваш. Ако имаш някакви объркани чувства към Дмитрий, кажи

ми. Ще оправим нещата.

Исках да му кажа, че – въпреки чувствата ми – нямаше за какво да се тревожи за

Дмитрий, защото сега Дмитрий ме отхвърляше по хиляди начини. Можех да

преследвам Дмитрий, ако исках и това нямаше да даде никакви добри резултати.

Любовта изчезва. Тези думи все още ме пробождаха и не можех да понеса да оставя

болката да вземе надмощие. Но докато Ейдриън ме държеше и мислех колко добре ме

разбираше за всички тези неща, една наранена част от мен осъзна, че и обратното беше

също толкова вярно: Любовта расте. Щях да опитам с него. Наистина.

Въздъхнах.

- Не трябва да си толкова мъдър. Трябва да си повърхностен и неразумен и... и...

Той ме целуна по челото.

- И?

- Ами... глупав.