i f0e5b820dbf48648

много години - с побеляла коса, изсветляла кожа и очи с писта на

облаците. Лесър като него. Решението бе така идеално, че кракът му се

отдръпна от педала на газта и пикапът се закова насред шосе 22.

По този начин тя щеше да е негова завинаги.

***

Наближаваше полунощ. Бела облече чифт стари дънки и дебелия

червен пуловер, който обичаше толкова много. След това отиде в банята,

дръпна двете хавлии, които закриваха огледалото, и се погледна. Видя все

същата жена сини очи, високи скули, сочни устни. И облак

тъмнокестенява коса.

Повдигна пуловера и погледна корема си. Кожата бе безупречна, без

нито един недостатък. Името на лесъра вече не се виждаше. Прокара ръка

върху мястото, където някога бяха буквите.

- Готова ли си? - попита Зейдист.

Тя отново вдигна поглед към огледалото. Той се извисяваше зад нея,

облечен в черно. По цялото му тяло бяха накачени оръжия. Черните му

очи бяха приковани в кожата на корема й.

- Белезите са заздравели - каза Бела. - Само за четирийсет и осем

часа.

133

- Да. Радвам се.

- Страх ме е да се върна у дома.

- Фюри и Бъч ще дойдат с нас. Ще разполагаш с добра охрана.

- Знам... - Спусна отново пуловера. - Но какво... ще стане, ако не

събера смелост да вляза в къщата?

- В такъв случай ще опитаме отново някоя друга нощ. Ще ти дадем

толкова време, колкото ти е необходимо. - Подаде й анорака.

Тя го облече и каза:

- Можеш да свършиш и нещо по-полезно от това, да се грижиш за

мен.

- Не и в момента. Дай ми ръката си.

Пръстите й трепереха. Хрумна й, че за първи път я моли да го

докосне. Надяваше се, че допирът ще доведе до прегръдка.

Но не. Той постави в дланта й малък пистолет, без дори да я докосне.

Тя трепна. Изпитваше отвращение към оръжията.

- Не, аз...

- Вземи...

- Чакай малко, аз не...

- ... това - притисна дръжката към дланта й. - Ето тук е

предпазителят. Свален. Вдигнат. Разбрали? Свален... Вдигнат. С това

можеш да убиваш само от много късо разстояние. Зареден е с два

куршума, които ще забавят нападналия те лесър достатъчно, за да можеш

да избягаш. Трябва да го насочиш и да дръпнеш спусъка два пъти. Цели се

в тялото, тъй като така ще намалиш опасността от пропуск.

- Не го искам.

- И на мен не ми харесва да си въоръжена. Но така е по-добре,

отколкото да се озовеш неподготвена в ръцете на врага.

Тя поклати глава и затвори очи. Животът понякога бе много грозен.

- Бела? Погледни ме. - Тя се подчини и той каза: - Постави го във

външния десен джоб на палтото си. Трябва да е в дясната ти ръка, ако се

наложи да го използваш. - Тя отвори уста, но той не й даде възможност да

проговори. - Ще останеш с Фюри и Бъч. А докато си с тях, не е много

вероятно да ти се наложи да го използваш.

- Ти къде ще бъдеш?

- Наоколо. - Той се обърна и тя забеляза ножа, втъкнат в колана му

отзад на кръста. Освен това на гърдите му бяха препасани два кинжала, а

на хълбоците носеше два пистолета. Питаше се колко ли други оръжия

има, които тя не вижда.

Зейдист спря на прага с наведена ниско глава.

- Ще се погрижа да не ти се наложи да използваш оръжието си, Бела.

Обещавам ти. Но не мога да ти позволя да отидеш там невъоръжена.

Тя си пое дълбоко дъх и пусна малкото парче метал в джоба на

палтото си.

Фюри чакаше отвън, в коридора, облегнат на парапета на балкона.

Той също носеше бойно облекло, пистолети и кинжали бяха окачени по

цялото му тяло. От него се излъчваше смъртоносно спокойствие. Тя му се

усмихна. Той й кимна и придърпа черното си кожено палто.

134

Мобилният телефон на Зейдист звънна и той го отвори.

- Там ли си, ченге? И как е положението? - Когато затвори, кимна с

глава. - Да вървим.

Тримата слязоха по стълбите, прекосиха фоайето и излязоха във

вътрешния двор. Въздухът бе студен. Двамата извадиха оръжията си,

готови за стрелба. След това и тримата се дематериализираха.

Бела прие отново формата си на предната веранда, с лице към

лъскавата червена врата с медното чукче. Усещаше присъствието на

Зейдист и Фюри зад себе си две огромни и напрегнати мъжки тела. Чуха

се стъпки и тя хвърли поглед през рамо. Бъч изкачваше стъпалата на

верандата. Той също бе извадил оръжието си.

Изведнъж идеята да им изгуби времето е прищявката си да се отбие в

къщата й се стори опасна и егоистична. Отключи вратата с ума си и влезе.