i f0e5b820dbf48648

сила, скочи на гърдите му и двамата се плъзнаха през цялото помещение

по посока на стълбището, което водеше към мазето.

Тялото на Зейдист бе неподвижно като скала под това на убиеца.

Дали бе в безсъзнание, или беше мъртъв?

Бела изпищя и Бъч я избута от пътя на стремително носещите се към

тях тела. Единственото място, където можеха да се скрият, бе зад печката.

Поведе я нататък, като я пазеше с тялото си. Ето че сега бяха като хванати

в капан в кухнята.

Фюри и Бъч насочиха оръжията си към кълбото преплетени крайници

на пода, обаче убиецът не обърна никакво внимание на действията им.

Стовари силно юмрук в главата на Зейдист.

- Не! - изпищя Бела.

Но странно, ударът като че ли върна Зейдист в съзнание. Или може

би гласът й бе направил това. Черните му очи се отвориха, на лицето му

се изписа зла гримаса. С бързо движение той пъхна ръце под мишниците

на лесъра и го изви толкова силно, че горната половина на тялото му

образува арка.

Само след част от секундата Зейдист вече бе възседнал лесъра.

Сграбчи дясната му ръка и я изви под такъв невъзможен ъгъл, че костите

изпукаха. След това заби палеца си под брадичката му е такава сила, че

половината от него се скри в плътта, после оголи кучешките си зъби,

които проблеснаха - бели и смъртоносни, захапа врата на лесъра и

прегриза гърлото му.

Убиецът извика от болка, тялото му се запята конвулсивно, уловено

между бедрата на Зейдист. И това бе само началото. Зи буквално разкъса

плячката си на парчета. Когато лесърът вече не помръдваше, спря за

малко задъхан. После зарови пръсти в косата му и отскубна цял кичур.

Очевидно търсеше белите му корени.

Тя обаче можеше веднага да му каже, че това не е Дейвид. Ако

успееше да възвърне способността си да говори.

Зейдист изруга. Остана приклекнал над убития - търсеше признаци на

живот. Като че ли искаше да продължи с издевателствата над него. Но

после смръщи вежди и вдигна поглед, очевидно осъзнал, че битката е

свършила и че е имало свидетели.

О... Боже. Лицето, гърдите и ръцете му бяха изцапани с черната кръв

на лесъра.

Черните очи на Зейдист срещнаха нейните. Неговите блестяха. Точно

като кръвта, която бе пролял, за да я защити. Той побърза да погледне

встрани, сякаш искаше да скрие задоволството, което убийството му бе

доставило.

- С другите двама също приключих - каза. Все още дишаше тежко.

Издърпа тениската от панталоните си и избърса лицето Ви с крайчеца й.

Фюри тръгна към коридора.

- Къде са те? На моравата пред къщата? Опитай да ги намериш пред

входната врата на Омега. Прободох и двамата. - Зейдист погледна Бъч. -

137

Заведи я у дома. Веднага. Прекалено е шокирана и няма да успее да се

дематериализира. Фюри, отиди с тях, моля те. И искам да ми се обадите

веднага щом кракът й стъпи във фоайето, ясно ли е?

- А ти? - попита Бъч, макар вече в изпълнение на молбата му да

побутваше Бела да заобиколи тялото на мъртвия лесър.

Зейдист се изправи и извади кинжала си от ножницата. Ще изпратя и

този при господаря му и ще почакам да се появят и други. Когато тези тук

не се явят на проверката, със сигурност ще дойдат още.

- И ние ще се върнем.

- Не ме интересува какво ще правите. От нас искам да я приберете у

дома, където ще е в безопасност. Така че стига вече приказки.

Размърдайте се!

Бела протегна ръка към него, макар да не бе сигурна защо. Бе

ужасена от онова, което бе сторил, и от раните му. И от кръвта, която се

стичаше по дрехите му и се смесваше с тази на убийците.

Зейдист махна с ръка, отпрати я.

- По дяволите, изведете я оттук!

***

Джон скочи от автобуса на земята с такова облекчение, че се е

прибрал у дома, та едва не се спъна в собствените си крака.

Ако се съдеше по първите два дни на обучението, следващите две

години щяха да са истински кошмар.

Още като мина през входната врата, подсвирна. Гласът на Уелси

долетя откъм кабинета.

- Здравей! Как мина днес?

Докато събличаше палтото си, той издаде две къси подсвирквания,

които означаваха „ добре ".

- Радвам се. Хавърс ще дойде след час.

Джон тръгна към кабинета и спря на прага. Уелси седеше зад бюрото,

заобиколена от колекцията си стари книги, повечето от които отворени.