i f0e5b820dbf48648

жена? Дяволски добре знаеш, че според закона Слепият крал може да има

всяка, която пожелае. Искаш ли дъщеря ти да живее в подобно

обкръжение? Аз - не.

Неговата мамен направи крачка назад и той осъзна, че й крещи. Пое

си дълбоко дъх.

- Но, Ривендж, аз говорих с нея. Тя не иска да си дойде у лома. Поне

не още. А воините са мъже на честта. В Древната страна...

Ние вече не знаем кои са членовете на братството

- Те я спасиха.

- Тогава значи могат да я върнат на семейството й. За Бога, тя е жена

от аристокрацията. Мислиш ли, че висшето общество ще я приеме след

това? Тя вече имаше една любовна авантюра.

Да, и каква бъркотия бе създала... Онзи мъж не бе достоен за нея, бе

противен идиот. И все пак бе успял да се измъкне след раздялата им без

клюки по свой адрес, неосъден от чуждото мнение. За Бела, от друга

страна, се шепнеше от ухо на ухо месеци наред. Тя се преструваше, че

това не я безпокои, но Рив знаеше, че не е така.

Той наистина мразеше аристократичните кръгове, сред които бяха

принудени да живеят.

Поклати глава, ядосан сам на себе си.

- Тя въобще не биваше да се изнася от вкъщи. Не трябваше да го

позволявам.

И веднага щом я върнеше у дома, никога повече нямаше да и позволи

да предприеме каквото и да е без одобрението му. Щеше да изиска за нея

статут на член на семейството в изгнание. Кръвта й бе достатъчно чиста,

за да оправдае подобна мярка. Тя напълно я заслужаваше. А щом това

станеше, законът щеше да изиска от братството да я предаде отново на

грижите на Ривендж, след което тя нямаше да може да напуска къщата без

негово разрешение. Имаше и още. Всеки мъжки индивид, който искаше да

се срещне с нея, трябваше първо да подучи одобрението му в качеството

му на глава на семейството. И той щеше да откаже на всеки един кучи

син. Не бе успял да защити сестра си веднъж. И нямаше да позволи това

да се случи отново.

Рив погледна часовника си, макар да знаеше, че е закъснял за работа.

Щеше да изпрати молбата за изгнание до краля от офиса си. Странно бе

такъв древен обичай да се осъществи посредством електронната поща, но

такъв бе живота сега.

- Ривендж...

- Какво?

- Ще я пропъдиш.

- Няма. Щом веднъж се погрижа за нещата, няма да има къде да

отиде. Ще живее у дома.

142

Протегна ръка към бастуна си, но се спря. Майка му изглеждаше

толкова нещастна, че се наведе и я целуна по бузата.

- Няма за какво ла се тревожиш, мамен. Ще наредя всичко така, че

никой никога повече да не може да я нарани. Защо не приготвиш къщата

за нея? Траурът се оказа излишен и можем да го свалим.

Мадалина поклати глава. Каза с той на почтителност и благоговение:

- Не и докато не пристъпи през прага. Ще обидим Скрит Върджин,

ако приемем предварително, че ще се прибере благополучно.

Той сдържа ругатнята, която напираше на устните му. Вярата на

мамен в Майката на расата бе легендарна. По дяволите, би трябвало да е

една от Избраниците заради всичките си молитви, правила и силния си

страх, че една погрешна стъпка може да предизвика съдбата.

Нямаше значение. Това бе клетката на нейния дух, не на неговия.

- Както желаеш - каза, подпря се на бастуна и се обърна. Вървеше

бавно през къщата, като разчиташе на различите подови покрития да му

кажат в коя стая се намира. Коридори бе покрит с мрамор, трапезарията -

с персийски килим, кухнята - с широки греди от твърда дървесина.

Зрението си използваше дотолкова, че да е сигурен, че е стъпил здраво.

Бастуна носеше със себе си, в случай че не преценеше достатъчно добре и

изгубеше равновесие.

Отвори вратата на гаража и спря на прага, уловил се за рамката,

преди да започне да слиза внимателно по четирите стъпала. След като

седна зад кормилото на бронираното си „Бентли", натисна бутона на

дистанционното и зачака вратата да се вдигне.

По дяволите. Искаше му се да знаеше кои са тези братя и къде

живеят. Щеше да отиде там, да вдигне вратата във въздуха и да измъкне

Бела изпод носовете им.

Когато алеята се разкри пред погледа му, включи автомобила на

скорост и натисна педала на газта толкова силно, че гумите изсвириха.