i f0e5b820dbf48648

Устата й бе широко отворена. Бе шокирана от онова, което бе сторил.

Да, работата на братството - да защитава расата на вампирите беше

отвратителна. Бе грозна, понякога дори граничеше с лудостта. И винаги

кървава. Но на всичкото отгоре Бела бе доловила жаждата му да убива.

Беше готов да се обзаложи, че това я бе обезпокоило най-силно.

„Концентрирай се, глупако. Хайде, изхвърли я от мислите си."

Продължи да търси подходящо място, като премести тяло под друга

част от шасито. И накрая намери, каквото търсеше малка вдлъбнатина.

Съблече якето си, уви телефона и го напъха в дупката. Увери се, че няма

да изпадне оттам и се дематериализира.

Знаеше, че телефонът няма да издържи дълго на сегашното си място,

но пак бе по-добре от нищо. Сега Вишъс щеше да проследи джипа и от

дома, защото в сребристата Нокиа бе скрит GPS чип.

Отиде бързо до края на моравата, откъдето можеше да вижда къщата

на Бела. Беше успял да поправи сравнително добре вратата на кухнята. За

щастие рамката бе все още непокътната, така че успя да затвори вратата и

да включи отново охранителните сензори. След това намери парче

насмолен брезент в Гаража и покри дупката в прозореца.

146

Беше временно решение, но вършеше работа.

Странно... не мислеше, че ще успее толкова лесно да поправи

мнението, което Бела имаше за него. Но по дяволите, не искаше тя да го

смята за жесток дивак.

В далечината фаровете на автомобил свърнаха от шосе 22 и осветиха

дългата частна алея. Колата намали, когато стигна до къщата на Бела,

след което спря.

„Бентли"ли е това? ", помисли си Зи. Приличаше на такова.

„Такава скъпа кола?" Сигурно бе член на семейството на Бела. Без

съмнение, бяха уведомени, че охранителната система е била изключена за

малко, а после, преди десет минути, отново включена.

Моментът не беше подходящ да рискува да го заловят тук. Като се

имаше предвид какъв е късметът му, лесърите вероятно щяха да изберат

точно този момент да дойдат за джипа и да решат да минат покрай къщата

- просто така, за забавление.

Изруга тихо и зачака да се отвори някоя от вратите на бентлито...

Обаче никой не слезе от колата, двигателят продължаваше да работи. Това

бе добре. Може би нямаше да влязат, докато алармата бе активирана.

Защото в кухнята цареше истинска бъркотия.

Зи подуши студения въздух, но не долови характерната за лесърите

миризма. Инстинктът му подсказваше, че зад кормилото на автомобила

седи мъж. Брат й? Най-вероятно. Появата му тук бе логична.

„Точно така. Погледни предните прозорци. Виждаш ли? Всичко е

наред. Няма никой в къщата. А сега направи услуга и на двама ни и си

тръгни оттук. "

Бентлито остана на мястото си, както му се стори, цели пет часа.

След това даде на заден ход и излезе на улицата.

Зи си пое дълбоко дъх. Господи... Нервите му бяха прекалено

опънати тази вечер.

Времето минаваше. Той стоеше съвсем сам сред боровата горичка и

не откъсваше поглед от къщата на Бела. И се питаше дали тя се страхува

от него сега.

Вятърът се усили и студът проникна чак до костите му. Изпаднал в

отчаяние, приветства болката, която дойде с него.

24

Джон бе втренчил поглед над бюрото в кабинета. Сарел бе свела глава

над древната книга, чиито страници прелистваше, и косата падаше над

лицето й така, че той виждаше единствено брадичката й. Двамата бяха

прекарали часове наред в приготвянето на списъка със заклинанията за

фестивала на зимното слънцестоене. А Уелси бе в кухнята и поръчваше

продуктите за церемонията.

Сарел прелисти поредната страница и той си помисли, че има

147

красиви ръце.

- Добре - каза тя. - Мисля, че тази е последната.

Очите й срещнаха неговите. Почувства се така, сякаш го бе ударил

гръм - усети топлина, после странна дезориентация. Освен това му се

струваше, че тялото му блести в мрака. Откачаше, разбира се.

Тя се усмихна и затвори книгата. И настъпи дълго мълчание.

- И така... хм. предполагам, че моят приятел Леш е в твоя клас.

Леш бе неин приятел?

„О, страхотно. "

- Да... Той каза, че имаш знака на братството на гърдите и Джон не

отговори и тя попита: - Така ли е?

Джон сви рамене и започна да драска нещо в края на напрания от

него списък.

- Може ли да го видя?

Той затвори очи. Не искаше тя да види мършавите му гърди - И...