i f0e5b820dbf48648

Нито пък белега, който имаше по рождение, но сега започваше да му

създава проблеми.

- He мисля, че сам си го направил, както твърдят те - побърза да го

увери тя. - И не искам да го преценявам или нещо подобно. Аз дори не

знам как трябва да изглежда. Просто съм любопитна.

Приближи стола си до неговия и той долови аромата на парфюма й...

А може би не бе парфюм. Може би бе просто.... нейната миризма.

- От коя страна е?

Сякаш принадлежеше на нея. Лявата му ръка потупа мястото над

лявата му гръд.

- Разкопчай малко ризата си. - Наклони глава на една страна, тика че

да може да вижда гърдите му. - Джон? Може ли да го видя? Моля те...

Той хвърли поглед към вратата. Уелси все още говореше по телефона

в кухнята, така че вероятно нямаше да дойде при тях. Но кабинетът все

пак не му се струваше достатъчно уединен.

О... Господи. Наистина ли щеше да го направи?

- Джон? Просто искам да го видя.

Добре де, щеше да го направи.

Изправи се и кимна с глава към вратата. Без да каже и дума, Сарел го

последва към стаята му.

Влязоха, той затвори вратата и посегна към първото копче на ризата

си. Застави ръцете си да не треперят. Закле се, че ще ги отреже, ако го

изложат. Заплахата като че ли подейства, защото успя без никакви

проблеми да разкопчае ризата си чак до корема. Разтвори лявата половина

и извърна глава.

Усети леко докосване и подскочи.

- Съжалявам, ръцете ми са студени. - Сарел подуха топъл въздух на

пръстите си, после отново докосна гърдите му.

Мили Боже. Нещо ставаше с тялото му, сякаш под кожата му гореше

ножар. Дъхът му започна да излиза на пресекулки от устните, задушаваше

се. Отвори широко уста, за да може да диша по-добре.

- Наистина страхотно.

148

Бе разочарован, когато Сарел отпусна ръка. Но после се усмихна.

- Искаш ли да излезем някой път? Например, да отидем на пейнтбол.

Може да ни бъде забавно. Или пък на кино.

Джон кимна като глупак, какъвто беше.

- Добре.

Погледите им се срещнаха.

- Искаш ли да ме целунеш? - прошепна тя.

Джон ококори очи. Беше изненадан.

- Защото аз бих искала. - Облиза леко устни. - Наистина „О... Шансът

на живота ти, сега и тук", помисли си той. „Не припадай. " Едип припадък

сега щеше да е крайно неуместен.

Джон бързо започна да си спомня всички филми, които бе гледал...

Но това не му помогна. Бе почитател на филмите ни ужасите и си

представи Годзила, чудовището, което стъпква Токио под краката си, и

акулата - убиец от филма „Челюсти". Голя ма помощ.

Замисли се за техниката на целувката. „Наклони глава. Наведи се

напред. Осъществи контакт. " Сарел се огледа и се изчерви.

- Ако не искаш, всичко е наред. Просто си помислих...

- Джон? - откъм коридора долетя гласът на Уелси. която

приближаваше и продължаваше да ги вика: - Сарел? Къде сте?

Той трепна. Преди да е изгубил смелост, сграбчи Сарел за ръката,

дръпна я към себе си и я целуна сковано. Просто допря устните си до

нейните. Езикът му остана бездеен, но нямаше време, а и ако се случеше

нещо такова, вероятно след това трябваше да се обади на „Бърза помощ".

И така не му достигаше въздух.

После я отблъсна. И започна да се тревожи как ли се е представил.

Осмели се да я погледне. О! Усмивката й бе лъчезарна. Помисли си,

че сърцето му ще се пръсне от щастие. Тъкмо отпускаше ръка до тялото

си, когато Уелси подаде глава през вратата.

- Трябва да отида до... О! Съжалявам. Не знаех, че вие двамата...

Джон се опита да се усмихне - все едно, че нищо не се бе случило, но

после забеляза, че погледът на Уелси е прикован гърдите му.

Побърза да закопчае ризата си, с което само влоши ситуацията, но не

можеше да постъпи другояче.

- По-добре да си вървя каза Сарел весело. Мамен поиска да се

прибера по-рано у дома. Джон, по-късно ще бъда пред компютъра. Ще се

разберем кой филм да отидем да гледаме. Лека нощ, Уелси.

Сарел тръгна към дневната. Не можеше да откъсне поглед от нея. Тя

взе палтото си от гардероба в коридора, облече го и извади ключовете от

джоба си. След секунди до него достигна приглушеният звук от

затварянето на входната врата.

Настъпи дълга тишина. После Уелси се засмя, отметна назад

червената си коса и рече:

- Аз... О, нямам представа какво се прави при такива ситуации. Освен

да кажа, че много я харесвам и че тя има вкус по отношение на мъжете.

Джон потри лице, осъзнавайки, че е червен като домат.

„Ще изляза да се разходя", каза с езика на знаците.

149