i f0e5b820dbf48648

движи между шкафчетата. Проследи мълчаливо звука и се озова пред

някакъв дребосък.

Чу се метален звук, когато крехкото тяло се блъсна в редица от

шкафчета.

По дяволите! Това беше момчето. Как му беше името? Джон някой

си. То изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне, вдигнало към

него ококорените си стъклени очи.

Зи го гледаше от височината на огромния си ръст. Настроението му

бе отвратително, черно и студено като космоса, но не му се струваше

правилно да излее гнева си върху детето, което с нищо не го е заслужило.

- Изчезни оттук, момче.

Джон започна да вади нещо от джоба си. Бележник и химикалка. Като

ги видя, Зи поклати глава.

- Аз не мога да чета, не помпиш ли? Виж, просто си върви Тор е горе,

в къщата.

Обърна се и съблече тениската си. Чу детето да ахва и хвърли поглед

през рамо. Джон бе приковат очи в гърба му.

- По дяволите, малкият. Разкарай се най-после!

Като чу шума от отдалечаващи се стъпки. Зи захвърли и панталоните

си, обу шортите и седна на пейката. Хвана маратонките си за връзките и

ги остави да се люлеят между коленете му. Докато ги гледаше, се запита

колко пъти бе напъхвал краката си в тях и бе наказвал тялото си върху

пътеката за бягане, към която се бе запътил и сега. После се замисли за

това, колко и ли преднамерено бе позволявал да бъде нараняван в борбите

с лесърите. И колко пъти бе молил Фюри да го бие.

Не, молил не бе правилната дума. Бе изисквал. Имаше моменти,

когато бе настоявал близнакът му да го налага отново и отново, докато

белязаното му лице не се подуе и на света не остане нищо друго освен

пулсиращата болка в костите. Истината бе, че никак не му харесваше да

забърква и Фюри в това. Предпочиташе болката му да е лично негова и би

си я причинил сам, ако можеше. Но бе много трудно да удариш сам себе

си с всичка сила.

Спусна бавно маратонките на земята и се облегна на шкафчето с

мисълта, че сега близнакът му е горе, в трапезарията, с Бела.

Очите му се спряха на телефона, закачен на стената. Може би

трябваше да се обади в къщата.

Чу тихо подсвирване до себе си. Премести поглед вляво и смръщи

вежди.

Момчето се приближи колебливо до него с бутилка вода в ръка.

Подаде му я, наклонило глава на една страна. Имаше вида на човек, който

се опитва да се сприятели с пантера и при това се надява да остане цял и

невредим.

153

Остави бутилката на пейката, на около метър от Зи. После се обърна

и побягна.

Зи втренчи поглед във вратата, през която излезе момчето. Тя се

затвори, а той се замисли за други врати в имението. И по-специално - за

входната.

Скоро Бела щеше да си тръгне. Може би в момента си тръгваше ...

В тази минута.

25

- Ябълки? Пет пари не давам за някакви си ябълки! - извика О. в

мобилния си телефон. Беше така ядосан, че бе готов да реже глави, а У.

му говореше за плодовете - Току- що ти казах, че имаме трима мъртви

членове на Бета отрядите. Трима! Но тази вечер са купили близо два тона

ябълки от четири различни...

О. закрачи из хижата. Ако не успееше да успокои нервите си, щеше

да отиде при У. и да се нахвърли отгоре му...

Веднага след срещата с Омега бе отишъл до къщата на Бела, но само

за да открие две обгорени петна на моравата и разбитата входна врата.

Надникна през един от прозорците на кухнята и видя черна кръв

навсякъде. И още едно обгорено петно върху плочките, които покриваха

пода.

„По дяволите!", помисли си и си представи сцената. Знаеше, че това

е дело на някой от братята. Ако се съдеше по бъркотията в кухнята,

лесърът е бил накъсан на парчета, преди да бъде промушен в гърдите.

Дали съпругата му е била с воина в онзи момент? Или семейството й

бе дошло да изнесе вещите й, а братът само ги бе охранявал?

„Бетите могат да вървят по дяволите." Тези трима глупаци и

страхливци, тези кучи синове се бяха оставили да ги убият и никога

нямаше да получи отговор на въпросите си. Ако беше жива, съпругата му

със сигурност нямаше да се върне скоро у дома си, уплашена от

разигралата се сцена.

Глупостите, които У. бръщолевеше, отново достигнаха до съзнанието

му:

...най-късият ден в годината, двайсет и първи декември, е следващата

седмица. Зимното слънцестоене е...