i f0e5b820dbf48648

Миришеше прекрасно - бе взел душ и се бе обръснал. Докато го гледаше,

осъзна, че всички разговори и шумове бяха заглъхнали и на тяхно място

се бе възцарила тишина. Което означаваше едно - всички бяха разбрали,

че е слязла долу, но не се е осмелила да се присъедини към тях.

Фюри се наведе и постави ленената салфетка в ръката й. Едва тогава

тя разбра, че по бузите й се стичат сълзи.

- Няма ли да дойдеш при нас? - попита тихо той. Бела изтри сълзите

си, като продължаваше да държи котарака в скута си.

- Мога ли да го взема със себе си?

- Разбира се. Бу е винаги добре дошъл на нашата маса. Както и ти.

Забравих да си обуя обувки.

- Нямаме нищо против. - Подаде й ръка. - Хайде, Бела. Ела при нас.

Зейдист влезе във фоайето. Бе така премръзнал и скован от студа, че

тътреше крака. Искаше да остане до зазоряване край къщата на Бела, но

тялото му не понесе добре смразяващия студ.

Макар да нямаше намерение ла се храни с останалите тръгна към

трапезарията, но остана да стои и един тъмен ъгъл. Бела седеше до Фюри.

Пред нея имаше чиния с храна, но тя обръщаше повече внимание на

котарака в скута си. Галеше го и не престана дори когато вдигна поглед

към Фюри, който бе казал нещо. Усмихна се и когато сведе глава,

погледът на близнака му остана прикован в профила й. Той я изпиваше с

151

очи.

Зи побърза да отиде до подножието на стълбището. Не искаше да

бъде част от тази сцена. Почти бе успял да се измъкне когато от скритата

под първата площадка врата излезе Тop. Изражението му бе сериозно,

дори мрачно. Този брат никога не бе склонен към веселие и забавления.

- Здравей, Зи, почакай.

Зейдист изруга, и то не особено тихо. Не му се говора и глупости

като политиката и действията на братството, а напоследък това бе

единствената тема за разговор на Тор. Той бе зает с определянето на

смените и организирането на борбата с лесърите, опитваше се да превърне

четирима свободолюбиви воини като Ви, Фюри, Рейдж и Зи във войници.

Нищо чудно, че винаги изглеждаше така, сякаш го мъчи силно главоболие.

- Зейдист, казах да ме почакаш...

- Не сега...

- Напротив, точно сега. Братът на Вела е изпратил молба до Рот.

Моли да й бъде определен статут на изгнание и той да бъде определен за

неин попечител.

О, по дяволите! Ако това станеше, щеше да изгуби Бела завинаги.

Дори братството нямаше да може да я защити от нейния уорд.

- Зи? Чу ли какво казах?

„Кимни с глава, глупак такъв", каза си той. Едва успя да го направи.

- Но защо ми казваш това?

Тор стисна устни.

- Искаш да се държа така, все едно тя не означава нищо за теб?

Добре. Просто реших, че искаш да знаеш.

Тор тръгна към трапезарията.

Зи стисна здраво перилата и потърка гърдите си. Чувстваше се така,

сякаш някой бе изсмукал кислорода от дробовете му и го бе заменил с

катран. Погледна нагоре по стълбите и се запита дали Бела ще се върне в

стаята му, преди да си тръгне. Вероятно да, защото дневникът й бе там.

Можеше да остави дрехите, но не и тази скъпоценна вещ. Освен, разбира

се, ако вече не се бе изнесла.

Господи... Как щеше да се сбогува с нея?

Спокойно можеше да си спести един разговор. Не можеше да си и

представи какво щеше да й каже. Особено след като го бе видяла да убива

така зверски онзи лесър.

Отиде в библиотеката, взе единия от оставените там телефони и

набра номера на Вишъс. Чу сигнала свободно, както в слушалката така и

през фоайето. Когато Ви отговори, той му каза за експлоръра и за

мобилния телефон, който бе закрепил пот шасито.

- Веднага ще се заема - каза Ви. - Но ти къде си? Думите ти са

придружени с ехо.

- Обади ми се, ако онази кола тръгне. Ще бъда в залата за тренировки

- Затвори и се запъти към подземния тунел.

Реши, че може да облече дрехите, оставени в съблекалнята, и да се

докара до пълно изтощение. Когато бедрените му мускули схванат,

прасците му се превърнат в камъни и гърлото го заболи от мъчителното

152

поемане на въздух, болката ще пречисти мозъка и тялото му... Копнееше

за болка повече, отколкото за храна.

Влезе в съблекалнята, отиде до шкафчето си и извади маратонки и

шорти. Предпочиташе да е гол до кръста, особено ако е сам.

Свали оръжията си и тъкмо да се преоблече, когато чу нещо да се