i f0e5b820dbf48648

- Имам страхотна идея сряза го О. - Защо не прескочиш онова, което

е свързано с календара? Искам да отидеш до онази къща и да прибереш

джипа, който онези глупаци са оставили в гората. После...

- Чуйте какво ви казвам. Ябълките се използват в церемонията за

зимното слънцестоене в чест на Скрайб Върджин.

Последните две думи привлякоха вниманието на О.

- Ти откъде знаеш това?

- В играта съм вече от двеста години - каза сухо У. Празникът не се е

чествал от... Не знам, може би от век. Ябълките олицетворяват очакването

на пролетта. Семена, израстване все неща, свързани с обновлението на

154

живота.

- За какъв празник говорим?

- В минатото това събитие събираше стотици вампири. Извършваха се

някакви заклинания и ритуали. Не знам подробности. От години

наблюдаваме какво се купува от местния пазар и определени времена на

годината. Ябълки през декември. Захарна тръстика през април.

Напоследък извършвахме наблюденията повече по навик, защото

проклетите вампири седят мирно и тихо.

О. се облегна на вратата на хижата.

- Но сега имат нов крал на трона. И възраждат старите традиции.

- Интернет ни е особено полезен. Дава много по-добри резултати от

това, да обикаляш и разпитваш наоколо, както правехме някога. Както

казах и преди, от местните пазари са изкупени близо два тона ябълки от

сорта „Грени Смит". По всичко личи, че поръчките са разпределени между

местните търговци.

- Всъщност казваш, че след седмица много вампири ще се съберат на

едно място. Ще пеят песни и ще танцуват. И ще молят на Скрайб

Върджин.

- Да.

- Те ли ще изядат ябълките?

- Така разбрах.

О. потри тила си. Не бе споменал пред Омега, че се кани да превърне

съпругата си в лесър. Първо трябваше да разбере дали е жива, след което -

да обмисли идеята. Потенциално неразрешим проблем бе фактът, че тя е

вампир. Единственият оборващ аргумент, който можеше да изтъкне, бе да

увери господаря си, че тя ще е тяхното тайно оръжие. Жена от техния

собствен вид? Братството не би могло да предвиди такова развитие на

нещата..

Макар че, разбира се, фактите щяха да бъдат представени така само

пред Омега. На съпругата му никога нямаше да се наложи да се бие с

някого другиго, освен с него.

Да, предложението му нямаше да бъде прието лесно. Единственото

слабо място на Омега бе удоволствието, с което приемаше ласкателствата.

А О. бе готов да жертва всичко, дори честта си, за да го накара да омекне.

У. продължаваше да говори.

- ...мислех си, че мога да проверя продажбите на пазарите...

Докато У. бърбореше, О. мислеше за отрова. Много отрова. Огромни

количества.

Отровни ябълки. Като в приказката за Снежанка...

- О.? Там ли си?

- Да.

- Да отида ли отново до пазарите, за да разбера кога...

- Не, не сега. Ще ти кажа какво трябва да направиш.

***

Като излезе от кабинета на Рот, Бела се тресеше от гняв. Нито

155

кралят, нито Тор се опитаха да я спрат или да я разубедят. Което

доказваше, че са необикновено интелигентни.

Тя зашляпа боса по коридора към стаята на Зейдист и след като

затвори вратата, се спусна към телефона така, сякаш той бе оръжие. Набра

номера на мобилния телефон на брат си.

Ривендж вдигна и изръмжа: Кой си ти и откъде имаш този номер?

- Не се осмелявай да ми причиниш това.

Настъпи дълго мълчание. После:

- Бела... Аз... Изчакай секунда. - Чу се прошумоляване в слушалката,

после той отсече: - За него ще е по-добре да дойде тук веднага. Ясно ли е?

Няма да му хареса, ако се наложи аз да го търся. - Ривендж прочисти

гърлото си и заговори с по-мек тон: - Къде си, Бела? Позволи ми да дойда

да те взема. Или помоли някой от воините да те заведе до къщата ни. Аз

ще те посрещна там.

- Мислиш ли, че въобще ще се доближа до теб сега?

- Тази е по-добрата алтернатива - каза той, суров и непреклонен.

- А каква е другата?

- Братята да бъдат принудени да те върнат на мен.

- Защо постъпваш...

- Защо постъпвам така! - Гласът му сега бе дълбокият бас, с който тя

бе свикнала. - Имаш ли представа какво чувствах през последните шест

седмици? Да знам, че си в ръцете на онези проклети същества? Да знам, че

заради мен сестра ми... дъщерята на майка ми... е на онова място?

- Вината не бе твоя...

- Трябваше да си си у дома!

Както винаги, силната ярост на Рив я разтърси и трябваше да си

признае, че винаги се е страхувала малко от брат си, макар този страх да

бе нещо като първичен инстинкт.